Русия не иска война и затова отправи предложенията си относно гаранциите за сигурността в Европа и се надява, че принципните точки за нея ще бъдат взети предвид по време на преговорите. Това заяви руският президент Владимир Путин на пресконференция след разговорите с германския канцлер Олаф Шолц, който е на посещение в Москва.
Първата лична среща между двамата лидери продължи повече от три часа и беше високо оценка и от двамата. Руският президент подчерта, че преговорите са протекли в делова обстановка, а германският канцлер – че нито една тема не е била избегната.
Путин подчерта в изявлението си, че Русия не иска война и „точно поради тази причина направихме предложения за преговорния процес, чийто резултат трябва да бъде споразумение за осигуряване на еднаква сигурност за всички, включително и за страната ни“.
Той засегна войната в бивша Югославия и бомбардировките на НАТО, които определи като „лош пример“. Шолц заяви, че тогава Алиансът е искал да предотврати геноцид, но руският президент репликира, че случващото се в Донбас е „именно геноцид“.
На въпрос относно бъдещите действия на Москва спрямо Украйна руският президент отговори: „Според плана. Той ще се оформи въз основа на реалната ситуация на място, която зависи не само от Русия".
Олаф Шолц повтори, че на Запад са загрижени заради струпването на руски войски близо до границата с Украйна, но не смятат, че възможностите на дипломацията са изчерпани. „Сега трябва да говорим за решителни действия по мирното разрешаване на тази криза“, каза той.
Канцлерът определи като "добър знак" връщането на руски войски на местата на постоянната си дислокация, за което сутринта съобщи руското министерство на отбраната. „Надяваме се, че тази тенденция ще продължи“, каза той.
Относно гаранциите по сигурността Русия ще се стреми към решения по дипломатически път и е готова да обсъди инициативите, съдържащи се в отговорите на САЩ и НАТО, но само заедно с точките, които са "от първостепенна важност" за нея, подчерта Путин, пише БГНЕС.
Москва се опасява, че Западът може неоснователно да забави преговорите и тя не смята да допуска това да се случи. Въпросът с гаранциите, че Украйна няма да стане член на НАТО трябва да бъде решен "сега, точно сега".
Русия няма да се задоволи с уверения, че Киев няма да стане член на НАТО в близко бъдеще. „Казват, че това няма да стане утре. А кога? Вдругиден? И какво променя за нас това в историческа перспектива?“.
Германският канцлер повтори, че разширяването на НАТО на изток не е в дневния ред на организацията и "това го знаят всички". Той призна, че позицията на страните по гаранциите за сигурност се разминават, но определи като правилно това, че Западът отговори на предложенията на Русия, а тя е открила в тях "няколко положителни точки".
По време на пресконференцията бе засегната и темата за Минските споразумения, както и призивът на Държавната дума за признаване независимостта на Донецка и Луганска области. Путин заяви, че "депутатите се ориентират според общественото мнение", а голяма част от руснаците "съчувстват на жителите на Донбас".
Според него възможностите на Минските споразумения не са изчерпани, въпреки отказа на Украйна да ги спазва: "Много се надяваме, че нашите партньори както отвъд Океана, така и в Европа, преди всичко Германия и Франция, ще окажат съответното влияние върху сегашните власти в Киев", каза руският президент.
Според Шолц всички, включително Украйна и Русия, трябва да се придържат към Минските споразумения, а признаването на независимостта на Донецк и Луганск "би било политическа катастрофа". След срещата си с украинския президент Владимир Зеленски канцлерът отбеляза, че Киев планира да внесе за обсъждане законопроекти за специалния статут на Донбас и местните избори, които са предвидени в Минските споразумения.
Неизбежна беше и темата за газопровода "Северен поток 2". Путин подчерта, че това е изключително търговски, а не политически проект. Газопроводът е готов за експлоатация от декември 2021 г., а сроковете за началото на неговата работа зависят единствено от германския регулатор, който трябва да издаде документи за сертифицирането. Руският президент заяви, че не желае да навлиза в подробности, "за да не усложняваме ситуацията, но се разбрахме да помислим как може да решим този проблем".
В отговор на същия въпрос германският канцлер припомни необходимостта от получаване на лиценз за излъчване в страната, което според националния регулатор RT не е направил.
