Руският диктатор Владимир Путин заяви, че страната му може да приеме във военната си доктрина точка, която той нарича политика на САЩ за използване на превантивни военни удари. Това съобщи Associated Press, позовавайки се на думите на президента на пресконференция от срещата на върха на Евразийския икономически съюз в Бишкек, Киргизстан, провела се на 9 декември.
"Ние просто мислим за това. Те не се притесняваха да говорят открито за това през последните години", каза Путин. "Говорейки за обезоръжаващ удар, може би си струва да помислим за възприемане на идеите, разработени от нашите американски колеги, техните идеи за гарантиране на сигурността им", добави той.
ОЩЕ: САЩ вече имат по-агресивна ядрена доктрина, макар да се отказват от две страшни оръжия
От години Кремъл изразява загриженост относно усилията на САЩ за разработване на т.нар. способност за бърз глобален конвенционален удар, която предвижда поразяване на стратегически цели на противника с прецизно управляеми конвенционални оръжия във всяка точка на света в рамките на един час.
Путин твърди, че Русия вече е поръчала хиперзвукови оръжия, способни да нанесат такъв удар, докато САЩ все още не са ги разположили. Той също така заяви, че Москва вече разполага с крилати ракети, които превъзхождат американските еквиваленти.
Макар че Путин, изглежда, има предвид конвенционалните оръжия с прецизно насочване, когато говори за евентуално имитиране на американската стратегия, той изрично отбеляза, че САЩ не изключват възможността първи да употребят ядрени оръжия. "Ако потенциалният противник вярва, че може да използва теорията за изпреварващ удар, а ние не, това ни кара да се замислим за заплахите, които подобни идеи пораждат в отбранителната позиция на други държави", каза диктаторът.
Междувременно Путин продължава да представя преговорите с Украйна като средство за отделяне на Киев от западните му поддръжници. Той представя Украйна като държава, която не желае да направи компромис или дори да участва в сериозни преговори. Путин поясни изявленията си от 7 декември, в които намекна, че Русия се готви за "продължителна" война, и заяви, че има предвид, че процесът на уреждане ще бъде продължителен. Всички участници ще трябва да се съгласят с реалностите на място в Украйна, каза той, под което вероятно има предвид признаване на руския контрол върху всички анексирани от Москва територии. "Но в крайна сметка Русия е отворена за преговори", намекна диктаторът. Това анализира в днешния си доклад американският мозъчен тръст Институт за изучаване на войната (ISW).
Путин също така разкритикува изявленията на бившия германски канцлер Ангела Меркел, че споразуменията от Минск от 2014 г. са опит за "печелене на време за Украйна", и обвини Меркел и Запада, че разпространяват недоверие към преговорите за бъдещи споразумения.
ОЩЕ: Путин: Излъгаха ни. Трябваше по-рано да нахлуем в Украйна
Путин вероятно се стреми да използва всяко прекратяване на огъня и преговорния период, за да даде на руските войски време да възстановят и подновят операциите си, като по този начин лиши Украйна от инициативата във войната. Споразумение за прекратяване на огъня, което да бъде сключено достатъчно скоро, за да позволи на руските сили да си починат и да се преоборудват тази зима, обаче е изключително малко вероятно, коментират от ISW.
Договарянето на продължително, обхващащо целия театър на военните действия прекратяване на огъня изисква време. Русия и Украйна са изключително далеч една от друга по отношение на условията на всяко такова споразумение и е почти невъзможно да си представим, че ще бъде договорено, камо ли изпълнено, прекратяване на огъня в продължение на няколко месеца. А това би лишило Русия от възможността да спре украинските зимни контраофанзиви и да се пренастрои преди пролетта, твърдят още анализаторите от американския мозъчен тръст, които подготвят ежедневни доклади за войната.
Възможно е Путин да е прекалено оптимистично настроен по отношение на перспективите за по-бързо прекратяване на военните действия, но това е малко вероятно, като се има предвид неговата реторика, както и изявленията на украинските лидери и на Запада, за които той добре знае. По-вероятно е руският президент да разпалва дискусиите за прекратяване на огъня най-вече като част от информационна операция, целяща да разшири разцеплението между Украйна и нейните поддръжници, като представи Киев като нежелаещ да разговаря с Москва. Вероятно на второ място Путин създава условия за реални преговори някъде през 2023 г., след като руските сили потенциално са осигурили по-голяма част от територията, която той твърди, че е анексирал.
ОЩЕ: Нобелисти поискаха международен трибунал за Путин