Какъв мир е можело да има между Русия и Украйна? Коментарите относно прословутите вече разговори през пролетта на 2022 година в Истанбул между Украйна и Русия периодично се появяват, с различни твърдения как можело да има мир. Издирваният от Международния наказателен съд в Хага за систематично отвличане на украински деца руски диктатор Владимир Путин също включи това в реториката си преди време и периодично режимът му настоява на тази база, че Русия е отворена за преговори: Путин се оплете: След като Песков отрече, сега излезе, че имало парафиран мирен договор (ВИДЕО)
Условията на Русия за мир: Декласифицирано
Систематизиран прочит на конкретните условия за мир, за които се е говорило в Истанбул, направи The Wall Street Journal. Американската медия публикува материал, базиран на документи както от украински, така и от руски източници – документите показват пълната картина какво е говорено в Истанбул между руснаците и украинците. Проектоспоразумението, за което пише The Wall Street Journal, е в размер на 17 страници. А някои от условията на Русия показват защо то не се превърна във факт. Двете най-важни за провала:
- Кремъл е поискал да не се търси отговорност от руски военни за военни престъпления
- Руският език да стане официален за украинското правителство и в съда
В навечерието на конференцията за мир в Украйна, която започна на 15 юни в Швейцария, The New York Times публикува проектодокумента в цялост. От него личи, че Путин е искал Украйна да признае Крим за руски, всички санкции срещу Руската федерация да бъдат вдигнати, а Украйна е искала от Русия да бъде включена точка, съгласно която гарантите по договора да са длъжни да се намесят веднага, ако Украйна бъде атакувана:
❗️Draft Ukrainian-Russian treaty of April 2022, first published in full by the NYT
— NEXTA (@nexta_tv) June 15, 2024
Main points:
▪️ Kremlin initially wanted Ukraine to recognize Crimea as part of Russia.
▪️ Ukraine does not join military alliances or deploy foreign military bases or contingents.
▪️ Russia… pic.twitter.com/0AQ1onxM37
Рамката на проектоспоразумението за мир в Украйна
СНИМКА: Генщаб на Украйна
Основата на разговорите е вече известна – Украйна да стане неутрална държава, която не членува в никакви военни блокове. Освен това – Украйна да не получава каквото и да е оръжие от чужбина, както и да не приема на своя територия войници и военен персонал от която и да е чужда държава.
Русия е настоявала украинската армия да бъде ограничена до 85 000 войници (всъщност става въпрос за цялата армия, с помощен състав и всичко, т.е. не само активни войници - сега цялата украинска армия, като се включат и всякакви помощни длъжности, е 1 000 000 души), 342 танка и 519 артилерийски системи, както и само 10 военни хеликоптера, докато Украйна е искала да има 250 000 войници, 800 танка и 1900 артилерийски системи. Освен това, Русия е поискала обхватът на украинските ракети да бъде ограничен до 40 километра - това ще позволи на руснаците да разположат оръжейни системи и оборудване близо до Украйна, без да се страхуват от ответни удари, ако ги използват. Кремъл многократно е призовавал за "демилитаризация" на Украйна след пълномащабното си нахлуване, но досега не бяха известни пълни подробности за това какво конкретно би означавало това, коментира в свой анализ ISW (американският мозъчен тръст Институт за изучаване на войната).
Оценката на ISW – с руското искане за украинската армия де факто Украйна не би могла да се защити ефективно при руска атака. През 2014 година украинската армия е била от около 130 000 души. А за да няма опасност от руска атака, гаранти по този договор е трябвало да са САЩ, Великобритания, Франция, Китай. Русия обаче е поискала и Беларус да стане гарант, а Украйна е отговорила, че при това положение иска Турция също да е гарант. Ключовият момент в цялата ситуация – Русия е настояла каквито и да е фундаментални гаранции по договора да се приемат с пълно единодушие от гарантите. Предвид случващото се в Съвета за сигурност на ООН на практика откакто съществува е пределно ясно, че това би блокирало този механизъм за защита на Украйна. Припомняме, че в Меморандума от Будапеща от 1994 година Русия (заедно със САЩ и Великобритания) е гарант за суверенитета и териториалната цялост на Украйна с Донбас и Крим в украинските граници, което не попречи на Путин брутално да наруши договора.
В рамките на механизма на гарантите в този проектодоговор е трябвало да бъдат спрени всякакви споразумения за военна помощ с Украйна и такива, "несъвместими с неутралитета на Украйна". Какво е несъвместимо като договор с Украйна изглежда е щяло да се решава отделно, а Русия е искала да има единодушие от всички гаранти какъв да е отговорът, ако Украйна бъде нападната. От кого може да бъде нападната Украйна, като се погледне кои са ѝ съседите?
Според The Wall Street Journal, Путин и Зеленски е трябвало да се срещнат на четири очи, за да обсъдят какво ще стане с окупираните от руската армия украински земи в Източна Украйна. За провала да се стигне до това и проектодоговорът да стигне до реален договор Путин и руската пропаганда обвиняват Борис Джонсън – от украинска страна обаче казват, че руските условия са провалили всичко, както и че Киев никога не е вярвал, че Русия ще изпълни какъвто и да е договор, без да има принуждаващи я на 100% гаранции да го стори: Западни специални части в Украйна: Публична тайна
Нов мирен договор – какво остава актуално
Условията са променени, нищо не е актуално. Така говорителят на Путин и Кремъл Дмитрий Песков коментира новината за изтеклия в цялост проект. Предвид, че Русия сега държи инициативата на бойното поле в Украйна, отговорът не е изненада: Умни бомби срещу дронове: Най-силните оръжия на Русия и Украйна на фронта сега (ВИДЕО)
