Около 50 региона в 18 държави от ЕС, сред които и два в България, биха могли да получат финансова подкрепа по фонда, чиято цел е да помогне за преодоляване на негативния ефект от декарбонизацията.
Още: Докъде стигна настъплението на Русия в Донбас
Още: Електрически коли: как Китай превзема пазара в Европа
Европейската комисия иска всички държави от ЕС да бъдат на борда на новия ѝ Фонд за справедлив преход чрез широко разпространяване на паричните средства, но по този начин рискува да отчужди най-големите противници на политиката в областта на климата, пише в анализ "Политико", преведен от БГНЕС. Ето какво гласи още той:
Това поражда опасения сред някои от по-бедните и по-зависими от въглища държави на блока, че парите ще постъпят и в по-богатите членки на ЕС. Плановете изброяват Германия като страната с втория по големина брой отговарящи на условията региони след Полша.
Проектопредложението, което в момента се обсъжда в рамките на Комисията, трябва да бъде публикувано на 11 декември, заедно с политическо съобщение относно Европейската Зелена сделка, преди срещата на върха на лидерите на ЕС, в чийто дневен ред е бъдещата цел на блока - климатът.
Още: Феминистът, който много обичаше жените: гениалният Пучини
Още: В Русия: Заплатите растат, пенсиите падат
Полша, Унгария и Чешката република се съпротивляват на призива за приемане на цел за намаляване на емисиите на парникови газове до нетната нула до средата на века - от страх, че това ще навреди на техните икономики. Времето на предложението за преходен фонд има за цел да подпомогне тяхната подкрепа.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Гренландия се топи по-бързо, отколкото си мислим
Още: Украйна има по-добър вариант от НАТО, а Путин няма да пречи? (ОБЗОР - ВИДЕО)
Първоначално фондът беше предложен от Европейския парламент като начин да се предложи подкрепа за най-зависимите от въглища региони на блока за постепенното премахване на горивата, нещо, което страните са под натиск да постигнат, тъй като ЕС затяга своите климатични цели.
Средства за всички
Започващата работа комисия се зае с идеята, но разшири предлагания обхват отвъд въглищата. Председателят Урсула фон дер Лайен заяви, че „трябва да се предложи индивидуална подкрепа за най-засегнатите, например за тези в индустриални, въглищни и енергоемки региони“.
Още: Защо някои страни препоръчват да държим пари в брой вкъщи?
Още: Палят и рушат: Руските пенсионери не спират, телефонните измами работят (ВИДЕО)
Проектът от октомври изброява три критерия за регионите, които могат да се класират за фонда: данните за заетостта във въгледобива и лигнитните въглища; интензитет на въглерод "над [X] пъти над средното за ЕС" (предложението не уточнява колко пъти); и производството на торф „над [X] пъти над средното за ЕС
Според предложението до 50 региона ще отговарят на условията в 18 държави от ЕС по първите два критерия: 10 в Полша, осем в Германия, шест в Испания, пет в Гърция, четири в Италия, по два в България, Чехия , Румъния и Словакия и по един в Белгия, Хърватия, Кипър, Естония, Унгария, Холандия, Португалия, Словения и дори островът в Индийски океан Ла Реюнион в задграничните територии на Франция.
Ако се използва и третият критерий, ирландските и финландските региони вероятно също ще бъдат приемливи за финансиране.
Комисията признава в проектопредложението, че големият брой участващи региони би могъл да осигури широка подкрепа за предложението в Съвета, като същевременно повишава риска от разводняване на ресурсите и целта на фонда.
Всъщност предложението е малко вероятно да удовлетвори Полша, която се аргументира фондът да даде приоритет на регионите с въглища. Полша е място на половината от въгледобива в ЕС и на електроенергията от въглища и ще понесе най-големите загуби на работни места, тъй като горивото постепенно излиза от употреба, сочи проучването на Комисията.
Други държави, изложени на риск от загуба на работни места, като Чехия, Румъния, България и Гърция, вероятно ще споделят притесненията на Варшава.
Фондът ще бъде финансиран от бъдещия бюджет на блока, както по-рано съобщи "Политико“, като 5 милиарда евро ще дойдат от вече разпределени кохезионни фондове и още 5 милиарда евро ще бъдат изтеглени от други бюджетни потоци или ще са ново финансиране.
Комисията се надява допълнителни 5 милиарда евро съфинансиране да бъдат осигурени от държавите от ЕС; докато 500 милиона евро от средствата на ЕС ще бъдат използвани за набиране на 1,5 милиарда евро гаранция от Европейската инвестиционна банка и привличане на до 20 милиарда евро частен капитал.
Въз основа на тези спекулативни множители, общото налично количество тогава би било 35 милиарда евро, според предложението.
Пари, пари…
Комисията ще трябва да отпусне пари от Фонда за справедлив преход на допустимите страни от ЕС. Според предложението националните правителства биха могли да избират кой от регионите, които отговарят на условията, те искат да подкрепят.
Независимо от това, предложената схема за финансиране може да предизвика опасения сред регионите, които вече са изправени пред значителни съкращения на кохезионното финансиране. Предложението би обвързало част от финансирането, дори поради оттеглянето на Великобритания и тласъкът да се изразходват повече пари за области като изследвания, иновации и миграция. Те създават риска финансирането за регионално развитие да стане по-ограничено през следващите години.
В своя план за бюджета на ЕС за 2021-2027 г. комисията предложи политиката на сближаване, която има за цел да намали различията в рамките на блока, да бъде намалена от 34 процента в текущия бюджет (когато се изчислява за ЕС-27) на 29,1 процента. Политиката на сближаване включва Европейския фонд за регионално развитие, Кохезиоения фонд и Европейски социален фонд - с отпуснати средства, базирани до голяма степен на икономическото развитие.
Поради бързия икономически растеж в Централна Европа през последните години, съгласно настоящото предложение на Комисията Полша, Чехия, Унгария и Естония ще загубят почти една четвърт от кохезионните си средства. Германия е изправена пред намаление с около 20 процента, докато други, включително Румъния, България, Гърция, Италия и Испания, ще отбележат по-скромно увеличение на средствата за тях.
„Ако [бюджетът на ЕС] стане по-зелен, ще е един [бюджет на ЕС], който се насочва на запад, а това е неприемливо“, каза пред „Политико“ Паскал Канфин, френски евродепутат и председател на комисията по околна среда.
„Трябва да намерим механизъм, който да гарантира, че когато ставаме по-зелени, за ОСП [Общата селскостопанска политика], за политиката на сближаване и така нататък, ще имаме ефект на блокиране, който гарантира, че няма несправедлив разпределителен или регионален ефект. Това би било двойна болка за Унгария, за Полша, за Чехия и така нататък “, каза той.
