Книгата "Финал. Последната година на ГДР", публикувана в берлинското издателство Ch. Linksи Verlag, е изградена много интересно. Отделните глави, които запознават читателите със събитията от октомври 1989 г. - октомври 1990 г., завършват с вицове, понякога илюстриращи живота в бившата ГДР дори по-добре от фактически материал, предава БГНЕС.
Вицовете в ГДР бяха съчинявани и разказани с голяма охота - както и в Съветския съюз и всички останали соцдържави, където свободата на печата не съществуваше и затова този устен сатиричен жанр процъфтява. Но да ги изговориш крие опасност - по времето на Сталин бяха раздавани 15-годишни присъди за политически вицове в ГДР. През 1958 г., когато започна размразяването, наказанията бяха сменени: „само“ до две години затвор. През 1968 г., след Пражката пролет, законите отново бяха затегнати: шегите бяха съдени по член 106 от Наказателния кодекс на ГДР за „антидържавна пропаганда“ - до 8 години затвор.
На сатирата, дори безобидна, беше гледана с подозрение в ГДР. Например, срещу популярния карикатурист Вили Мьозе държавната сигурност започна оперативна разработка и го последва дълги години. В Щази смятали неговите карикатури за подривни и през последните години той трябваше да илюстрира книгите на ГДР за деца и списания: не му беше позволено да прави друго. Добре е, че не го вкарали в затвора ...
И така, няколко политически вицове от ГДР. Между другото, някои от тях, особено за престарелия шеф на Германската демократична република Ерих Хонекер приличат много на свои аналози за неговия „голям брат“ Брежнев.
Петте закона на социализма:
Не мислете!
Ако мислите - не казвайте това!
Ако мислите и казвате - не пишете!
Ако сте мислили, казали и сте писали - не подписвайте!
Ако сте мислили, казали, написали и подписали - тогава не се учудвайте какво ще се случи с вас.
Една жена пристига от гедерманска провинция в Източен Берлин и пита минувачите на улицата: „Как да стигна до магазина „Принцип“?“ Те й казват: „Ние не знаем да има такова нещо.“ „Как ?!“, възмутила се тя. "Другарят Хонекер каза, че имаме по „Принцип“ всичко!"
На границата митничарите от ГДПР проверяват багажа на източногерманец, заминаващ еднопосочно на Запад. И откриват в куфара му огромен портрет на Хонекер: "Защо имаш нужда от това?" - "За всеки случай. Лек срещу носталгия."
Трима политически затворници седят в затвор в ГДР. Говорят си: "За какво лежиш?" Първият отговоря: "Дойдох на работа пет минути по-рано. Заподозряха ме в шпионаж." Вторият казва: "А аз винаги закъснявам с пет минути. Осъдиха ме за саботаж." Третият: „Винаги съм идвал навреме. Значи, казаха, часовникът ти е чуждестранен – и ме вкараха в затвора за връзки с чужбина.“
Върви Хонекер из Източен Берлин, вижда: дълга опашка стои. Става му интересно, нарежда се най-отзад. Мъжът пред него се обръща, познава го и веднага прошепва отпред: „Виж кой стои зад мен“.
Пет минути по-късно всички вече знаят кой стои там и опашката изведнъж започва да се топи бързо. Хонекер се изненадал: "Стояхте толкова дълго и изведнъж започнахте да се разпръсквате ... Защо?" Отговарят му: "Това е опашка за изходни визи на Запад. Но след като ти заминаваш оттук, като цяло ние можем да останем."
Арафат починал и се изправил пред портите на рая. Както винаги, той е въоръжен: в ръцете автомат, на колана - пистолет. Почукал на портата. Свети Петър му отваря: "Как така ?! Не можеш да влезеш тук с оръжие!"
Арафат поглежда покрай открехнатата порта и вижда, че на висок стол седи брадат мъж и държи лека картечница в скута си. Арафат се възмущава: "Дори самият Господ Бог е с картечница! Защо мен не ме пускате?" На което Свети Петър отговаря: „Това е изключение. Освен това не е Господ Бог, а Карл Маркс, който чака Ерих Хонекер“./Дойче веле
