Почти всички делегации реферираха към липсата на прозрачност по инициативата за осигуряване на ваксина срещу коронавируса (COVID-19), ролята на държавите-членки, необходими гаранции за това, че ваксина ще бъде налична, че ще бъде безопасна и ефективна и на достъпна цена. Това пише в едно от днешните (1 юли) решения на Министерски съвет. То касае позициите на България в няколко различни като теми Европейски съвета.
В случая говорим за проведен видеоконферентен съвет от 12 юни. 7 дни след провеждането му, здравният министър Кирил Ананиев каза, че имаме уверение от Германия, че България може би ще е една от първите страни, включена в съответния алианс за доставка на ваксина срещу коронавируса като асоцииран член. Имало обаче "техническо оформяне" и щяло да е ясно до няколко дни. Този алианс е различен от общоевропейската инициатива за ваксина срещу коронавируса, начело на която стои ЕК, на която също разчитаме.
Според правителственото съобщение сега, ЕК си взела бележки по повдигнатите въпроси. България също говорила, наред с 18 страни-членки, но няма допълнителни подробности в прессъобщението какво точно сме питали, какво сме искали да знаем и какви критики евентуално сме отправили.
Помощта на ЕС – 750 милиарда евро
"Пандемията от коронавирус постави ЕС пред съдбоносно предизвикателство", се казва в съвместното изявление на Християндемократическия съюз /ХДС/, Християнсоциалния съюз /ХСС/ и Германската социалдемократическа партия /ГСДП/. Припомняме, че от 1 юли Германия пое ротационното председателство на ЕС.
Германия ще "положи всички сили за това, заедно и мислейки за бъдещето да се справим с тази задача и отново да направим Европа силна", се казва в документа.
Еврокомисията планира да заеме необходимите 750 млрд. евро на световните финансови пазари, като гарант по кредитите е ЕС. Повечето рейтингови агенции дават на ЕС най-високият кредитен рейтинг – ААА, по тази причина заемите ще бъдат изгодни.
Планира се тези средства да бъдат изплатени за 30 години от бюджета на Евросъюза: за целта ЕС или ще трябва да съкрати другите разходи, или да увеличи вноските на страните-членки в общия бюджет. Но още няма съгласие за пропорцията на плана - 500 млрд. евро да са безвъзмездно отпуснати, останалите да са под формата на кредити, макар Германия и Франция принципно да са съгласни.
Заедно с плана, Еврокомисията представи и обновен проект на дългосрочния бюджет не ЕС за 2021-2017 г. в размер на 1,1 трилиона евро. Планът за следкризисно възстановяване не е част от този бюджет, но е тясно свързан с него, защото бюджетните рамки са единственият вариант да се събере и разпредели такава огромна сума, каквато е 750 милиарда евро.
Още: "НА ЖИВО: Последна информация и всичко за коронавируса, 1 юли"
