Американският президент Доналд Тръмп заяви, че иска да сключи сделка, за да „прекрати тази нелепа война“ в Украйна. Разговорът му с диктатора Владимир Путин и очакваната тази седмица среща между американски и руски официални лица в Саудитска Арабия повишиха очакванията, че преговорите могат да сложат край на тригодишните сражения. Как всъщност ще протекат тези преговори, кой ще участва в тях и как би могла да изглежда една подобна сделка? Възможните отговори дава The New York Times, позовавайки се на наученото от първите седмици на войната насам.
В момента Украйна разполага с малко възможности да обърне последните успехи на Русия на бойното поле. Това означава, че всяка сделка вероятно ще включва болезнени отстъпки от страна на Киев.
Путин може да има свои собствени стимули за сключване на споразумение. Икономиката на Русия рискува да избухне в инфлация на фона на огромните разходи за войната, докато военните понасят около 1000 или повече жертви на ден. А една сделка за Украйна може да проправи пътя за намаляване на западните санкции.
Още: Испания: Рано е да се говори за наши войски в Украйна
Изолация
Преговорите ще бъдат изключително сложни. Мнозина се съмняват, че Путин ще преговаря добросъвестно, а Европа и Украйна се опасяват, че Тръмп ще се изкуши да сключи сделка с Кремъл зад гърба им. Някои експерти смятат, че е възможно споразумение, което да задоволи издирвания от съда в Хага диктатор Путин и същевременно да запази някаква форма на суверенитет и сигурност за Украйна.
Снимка: Getty Images/Guliver
Украйна изглежда изолирана. Володимир Зеленски заяви, че не е бил поканен на дискусиите тази седмица между висшите помощници на Тръмп и техните руски колеги в Саудитска Арабия. Европейските държави също могат да бъдат отрязани, въпреки че общата европейска помощ за Украйна от началото на войната - около 140 млрд. долара - е по-голяма от тази, която са предоставили Съединените щати.
Тръмп заяви, че „вероятно“ скоро ще се срещне с Путин в Саудитска Арабия. Катар, Обединените арабски емирства и Турция вече посредничат между Украйна и Русия по въпроси като размяната на затворници и корабоплаването в Черно море.
Още: Тръмп е отворен към идеята Европа да купува оръжия от САЩ за Украйна
Територии
Украйна заяви, че никога няма да признае каквато и да е промяна на своите граници. Русия претендира за четирите региона, които не контролира напълно, но анексира незаконно с фалшиви референдуми - Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка област.
Възможен компромис е замразяване на сраженията, пише The New York Times. И чертае сценария: Русия запазва контрола си върху вече завладените земи, но спира да се бори за повече. Украйна и Западът не признават официално руската анексия, въпреки че Русия запазва по-широките си териториални претенции. В споразумението може да се предвиди, че териториалните спорове ще бъдат решени по мирен път в някакъв бъдещ момент - например след 10 или 15 години, както предложиха украинските преговарящи за статута на Крим в мирните преговори през 2022 г.
Ключов елемент в случая е Курска област, където украинците държат няколкостотин квадратни километра територия, след като нахлуха през границата миналия август. Русия отхвърли идеята, че Украйна може да използва тази земя като разменна монета в бъдещи преговори. Ако обаче преговорите започнат, преди Русия да е успяла да изгони украинските войски оттам, Киев все пак може да намери начин да размени Курск за отстъпки от страна на Москва.
Още: Лавров: Няма да има териториални отстъпки за Украйна. ВСУ са по-лоши от Хитлер (ВИДЕА)
НАТО и ЕС
Снимка: Getty Images/Guliver
Макар че Украйна иска да си върне завзетата от Русия територия, тя също така даде ясно да се разбере, че бъдещата ѝ сигурност е също толкова важна. Това означава защита от нова руска агресия. Украйна определя членството в НАТО като ключ към тази защита. Русия описва възможността за присъединяване на Киев към Алианса като екзистенциална заплаха за собствената си сигурност.
Администрацията на Тръмп вече даде ясно да се разбере, че очаква Русия да постигне своето тук.
Оставянето на отворен път за присъединяване на Украйна към ЕС, но не и към НАТО, може да бъде представено като компромис. Преди мирните преговори през 2022 г. да се провалят, руските преговарящи се съгласиха с формулировка в проектодоговора, в която се казваше, че споразумението ще бъде „съвместимо с възможното членство на Украйна в Европейския съюз“.
Още: Проваленият договор за мир в Украйна: Документираната наглост на Путин
Гаранции за сигурност
Зеленски предложи разполагането на 200 000 чуждестранни военнослужещи в Украйна, които да следят за спазване на всяко прекратяване на огъня - в случай че Киев не влезе в НАТО. Анализаторите твърдят, че Западът не е в състояние да създаде толкова големи сили.
Русия иска собствени „гаранции за сигурност“, за да се увери, че Украйна няма да се опита да възстанови военния си капацитет и да си върне окупираните от Москва земи. Тя иска да ограничи размера на украинската армия.
Още: Швеция не изключва възможността да изпрати миротворци в Украйна
Преодоляването на този проблем се смята за най-сложния аспект на преговорите. Екип от експерти, ръководен от професора по международно право в Кеймбридж Марк Уелър, е изготвил проект на потенциално споразумение, което предвижда компромис - разполагане на малки международни сили с численост 7500 души, чийто персонал ще бъде съставен от държави, приемливи както за Русия, така и за Украйна, които да поддържат мира на фронтовата линия. Предложението на Уелър предвижда незабавни санкции срещу всяка от страните, ако тя поднови военните действия.
Това ще позволи на Украйна да провежда ограничени съвместни учения с други държави и да си сътрудничи с тях в производството на оръжия и военното обучение.
Снимка: Getty Images
Няма да има постоянно разполагане на чуждестранни войски, но Украйна ще може да приеме малък брой технически персонал. Киев ще се съгласи и на забрана на ракети с обсег над 250 км, гласи планът.
Още: Сделката редкоземни метали срещу оръжие: Голямата украинска стръв за Тръмп
Дълготрайност на мира
Дълготрайността на всеки мир може да зависи от основните елементи на споразумението за прекратяване на огъня.
Томас Гремингер - бивш швейцарски дипломат, участвал в наблюдението на прекратяването на огъня в Източна Украйна след 2015 г., посочва три ключови въпроса.
Първият е постигането на съгласие по „линията на съприкосновение“, разделяща контролираната от Русия и Украйна територия. След това ще трябва да има „зона за изтегляне“ или буфер между враждуващите сили, за да се предотврати прерастването на случайни изстрели в сражения. На трето място, ще трябва да има някакъв начин за търсене на отговорност и от двете страни за нарушения на прекратяването на огъня.
Още: Играч от втора линия настъпва в Украйна. Русия изригна на фронта (ОБЗОР - ВИДЕО)
НАТО в Източна Европа
Путин твърди, че войната му не е само за Украйна, но и за принуждаване на Запада да приеме нова архитектура за сигурност в Европа. Седмици преди инвазията той представи ултиматум, в който поиска НАТО да спре разширяването си на изток, а в разговора си с Тръмп на 12 февруари предупреди за „необходимостта от премахване на първопричините за конфликта“, съобщиха от Кремъл. Това означава, че Русия вероятно ще постави искания, които далеч надхвърлят съдбата на самата Украйна.
Американските съюзници вероятно ще твърдят, че оттеглянето на НАТО в Европа ще увеличи риска от руско нахлуване в страни като Полша и Прибалтика, но Тръмп може да е склонен на такава сделка, като се има предвид скептицизмът му по отношение на американските разполагания на войски в чужбина.
Всичко това ще доведе до изключително сложни преговори. Гремингер вижда поне три пътя за водене на преговори: американско-руски, руско-украински и руско-европейски.
Снимка: Kremlin.ru
Още: Гаранции за сигурност за Украйна: Западните възможности
Тръмп и Путин
Путин има и искания, които надхвърлят територията и сигурността. По време на мирните преговори през 2022 г. руските преговарящи се опитаха да изтрият украинската идентичност, като поискаха страната да превърне руския език в официален и да забрани именуването на места на украински борци за независимост. Тези въпроси вероятно ще бъдат повдигнати отново, пише NYT.
Путин може също така да се опита да използва уреждането на войната в Украйна, за да получи други ползи от Тръмп - например облекчаване на санкциите. Според някои анализатори именно очевидното му желание за голяма сделка с Вашингтон може да представлява най-големият му стимул за сключване на споразумение.
„Путин би искал да има по-дългосрочни и продуктивни отношения с тази администрация“, казва Роуз Готтемюлер, бивш американски заместник-държавен секретар с опит в преговорите с руснаците. „Той трябва да е готов да направи отстъпки".
