Катедралата "Нотр Дам" в Париж се запали снощи (15 април). Целият покрив на Парижката "Света Богородица" (както наричат още храма) се срути заради пламъците. Католическа и православна Европа е в шок от трагедията, която идва в навечерието на най-светлия празник за християните - Възкресение Христово.
История на катедралата
Actualno.com припомня историята на едно от върховите достижения на църковното изкуство в целия свят.
Парижката „Света Богородица“ (на френски: Notre-Dame de Paris – Нотр Дам дьо Пари) е построена през 1163 – 1345 г. като една от първите катедрали в готически стил на остров Сите на река Сена - в центъра на града. Повечето от скулптурните орнаменти по украсата на фасадата, която се смята за една от най-красивите, датират от 19. век. Тук Наполеон I е коронясан като император.
"Нотр Дам" буквално означава „Нашата Дама" и е популярно римокатолическо наименование на Пресвета Богородица, отговарящо например на немското Unsere Liebe Frau/Liebfrauenkirche, италианското Nostra Signora, испанското Nuestra Seňora, полското Nasza Panna и хърватското Velika Gospa. Съществуват много християнски храмове, носещи подобно име.
Катедралата „Парижката Света Богородица" е издигната на остров Сите върху основите на древен римски храм. Идеята за изграждането ѝ е на парижкия епископ Морис де Сюли, който финансира проекта със средства, получени от духовенството, краля, благородниците, дори и от дребната буржоазия. През 1163 г. папа Александър III полага първия камък и в продължение на близо два века няколко поколения архитекти и работници работят по сградата. Катедралата е напълно завършена през 1345 г. Тя е едно от най-великите постижения на готическата архитектура.
Храмът е един от върховете във френското изкуство с удивителното равновесие на пропорциите и хармоничната си фасада. Дълъг е 130 м и е широк 50 м, а 3-етажните квадратни кули са високи 69 м. В южната кула са разположени камбаните, най-голямата от които тежи 15 т, а само езикът ѝ надвишава 500 кг. Стрелата пък е с височина 96 м.
Катедралата има 3 портала. Първият е на Света Ана (майката на Дева Мария), средният изобразява Страшния съд, а третият е на Дева Мария. Двата крайни портала са напълно еднакви. Легендата разказва, че майсторът на порталите не могъл да направи средния, тъй като бил продал душата си на дявола, затова той бил направен от друг и се различавал от останалите портали. Над входовете е разположена розетката с диаметър 10 м, а под нея се намират 28 статуи на библейски личности.
Още с влизането погледът на посетителя обхваща високия кораб, широката напречна галерия и централния олтар. Прекрасни розети от 13. век красят катедралата от запад, север и юг. Витражът на северната розета изобразява Света Богородица, заобиколена от персонажи от Стария завет. Витражът на южната розета показва Христос, заобиколен от девите, светците и 12-те апостоли. Западната розета изобразява Светата Дева, заобиколена от добродетелите и пороците. В катедралата се намира статуя, известна под името „Парижката Света Богородица“. Тази скулптура от 14. век е пренесена тук от параклиса Сент Енян. Зад главния олтар се намира прекрасната скулптурна композиция на Никола Кусту – „Пиета“. Там се намират и статуите на Луи XIII и Луи XIV.
След дълъг брачен период, без да има наследник, Луи XIII дава обет, че ако има син, ще реконструира катедралата. Когато през 1638 г. му се ражда момче, той започва изпълнението на обета си. Тази работа отнема 60 години. От този обет са креслата в хора на катедралата, покрити с чудесни дърворезби, изобразяващи сцени от живота на Света Богородица.
В западната част на катедралата се намира съкровищницата, където се съхраняват ценни богослужебни предмети. В археологическата крипта под площада пред катедралата са изложени гало-римски и по-късни останки, намерени на това място.
„Парижката Света Богородица" има чудесен орган и съвършена акустика. Там всяка неделя в 17:30 часа се провеждат безплатни концерти. Катедралата побира 9000 души.
Храмът е свидетел на редица важни събития от живота на Париж. Тук през втората половина на 16. век се състои сватбата между Маргьорит дьо Валоа и Анри Наварски, който обаче по време на церемонията стои вън. През 1804 г. в катедралата е бил коронясан Наполеон Бонапарт I. Също тук е извършено опелото на генерал Дьо Гол през 1970 г.
На 15 април 2019 г. в 18:50 ч. местно време избухва пожар на покрива на църквата, причинявайки срутването на шпила и покрива. Първоначално размерът на щетите е неизвестен. Предполага се, че пожарът е свързан с текущите ремонтни дейности.
Снимки: Getty images/Guliver, Pixabay
