След войната в Украйна, конкурентното съжителство е най-добрият вариант: да бъдеш велика сила е в центъра на руската национална идентичност, пише The National Interest.
Дори когато Русия беше слаба в сравнение със своите съперници, руските лидери продължаваха да вярват, че страната им е велика сила, просто временно е без късмет. Те направиха каквото можаха, за да утвърдят прерогативите на Русия като велика сила на световната сцена. Точно така постъпи и Владимир Путин, след като дойде на власт преди четвърт век във време на икономически колапс и политически хаос в Русия. Той постигна резултати до голяма степен, като се противопостави на това, което виждаше като ръководено от САЩ усилие за подкопаване на основите на руската мощ. Още: Колко големи са руските загуби в Украйна?
Велика сила, но...
Поради тази причина изходът от войната на Русия срещу Украйна, независимо дали е победа или загуба, едва ли ще накара Путин или неговите наследници да изоставят стратегическите си амбиции, въпреки че може да коригират тактиката си. Три събития биха могли да променят тази оценка: демократичен пробив, разпадане на Русия или нейния икономически колапс. Всички те са далечни възможности.
По-скоро Русия вероятно ще остане разпознаваема версия на своето историческо аз: авторитарна във вътрешната политическа структура, експанзионистка във външнополитическия импулс, икономически и технологично изоставаща от водещите световни сили, но все пак решена да играе ролята на велика сила. Тя ще запази огромни активи, за да постигне целите си, включително един от най-големите ядрени арсенали в света, значителни космически и кибернетични способности, най-голямо богатство на природни ресурси в света и постоянно място с право на вето в Съвета за сигурност на ООН. В резултат на това Русия ще остане сериозно предизвикателство за САЩ и НАТО. Още: Истински мир може да има само ако Русия се превърне в партньор на Запада
Ролята на НАТО
За да запази или утвърди отново позицията си на велика сила и да гарантира своята сигурност, следвоенна Русия почти сигурно ще се стреми да отблъсне военната заплаха, която вижда, че идва от Европа, колкото е възможно по-далеч от границата си. Това ще доведе до постоянен натиск по дългата граница между НАТО и Русия, която ще се простира от Баренцово до Черно море, докато мерките за контрол на оръжията не се облекчат, резултат, който е малко вероятен поне през следващото десетилетие.
Неизбежното напрежение обаче не обрича Съединените щати и НАТО на интензивни враждебни отношения с Русия, вечно балансираща на ръба на пряка военна конфронтация. Взаимно съгласувано съжителство е възможно, дори ако ще бъде конкурентно. Постигането на това крайно състояние ще изисква Съединените щати и НАТО да балансират възпирането и дипломацията, сдържането и ангажираността в своята политика към Русия. Още: Bloomberg: Има ли наистина план, който ще сложи край на войната в Украйна?
Докато поддържат силна възпираща позиция, членовете на НАТО трябва да възстановят нормалните дипломатически отношения с Русия, за да се ангажират в споделени интереси, като изменението на климата, и да управляват продължаващите спорове относно, например, споразумения за сигурност.
Членовете на НАТО трябва постепенно да облекчат санкциите, за да позволят възстановяването на взаимноизгодната търговска дейност и свободното движение на хората. Те дори трябва да позволят на Русия да излезе отново на енергийните пазари, стига да бъдат поставени предпазни средства срещу прекомерната зависимост. Още: Русия пренасочва повече средства за отбрана за следващите три години
Освен това членовете на НАТО трябва да установят мерки за контрол на оръжията, подобни на тези, подписани след прекратяването на Студената война, за да облекчат напрежението по границите, пише The National Interest.
Това крайно състояние е далеч от идеала за стратегическо партньорство, което примамваше западните и руските лидери след края на Студената война. Но това е може би най-добрият възможен резултат в света на интензивно конкуриращи се глобални и регионални сили.
Автор: Томас Греъм
Превод: Ганчо Каменарски
