На 15 май 2022 г. спряха боевете и обстрелите в завода "Азовстал" в Мариупол, който бе обграден от руснаците. На следващия ден украинските бойци по заповед на висшето военно-политическо ръководство на Украйна започнаха да напускат металургичния комбинат. "Евакуацията" продължи четири дни. На 20 май и последният украински войник напусна "Азовстал".
Още: Германия се готви за хибридна атака от Русия
Още: По-малко от 10 дни по-късно: Позната руска петролна рафинерия пак гори (ВИДЕО)
При заповедта за напускането на завода украинските власти обещаха, че военнослужещите ще бъдат освободени от руски плен за 3-4 месеца. Размяната трябваше да бъде гарантирана от ООН и Международния комитет на Червения кръст. Въпреки това и до днес, 2 години по-късно, според Асоциацията на семействата на защитниците на "Азовстал", повече от 1600 бранители на завода все още са в плен.
За боевете в "Азовстал" и двете години, прекарани в плен, разказва 23-годишен украински боец с позивна Тарпан пред "Украинская правда".
"Когато излизах от завода, си мислех, слава Богу, жив съм. Вярвахме, че до 3-4 месеца ще бъдем освободени. Мислехме, че можем да издържим толкова", разказва той.
Още: Албания казва край на ТикТок, но все още не завинаги
Още: Германската полиция разкри подробности за нападението в Магдебург
Руснаците хвърляха върху нас всичко, което можеха
Всичко за войната в Украйна на живо във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: 36-годишна дама оглави новото исландско правителство (СНИМКА)
Още: Взривове в търговски центрове в Москва, експлозия и в Санкт Петербург (ВИДЕО)
Руснаците използваха срещу завода всичко, което можеха - авиационни бомби, фосфорни снаряди, изстреляни от танкове, самолети и минохвъргачки, термобарични бомби, които могат буквално да "изпарят" човешкото тяло. След един такъв удар в един от бункерите на завода, 120-килограмов боец беше събиран на части в два чувала. Само по част от екипировката му разбраха, че е той. Добър човек беше, казва Тарпан. Добавя, че руските сили дори са разпръсквали от дронове прах от горчица над украинските позиции - "на пръв поглед нищо страшно, но ако вдишвате от тази смес, се увреждат вътрешните органи".
За висшите сили и вътрешната нагласа
"В "Азовстал" усетих, че има висши сили. Както се настроиш, така ще бъде. Когато отивах на задача, си повтарях, че всичко ще е наред, защото у дома близките ми ме чакат да се върна. Момчетата, които се настройваха, че нищо добро не ги чака, обикновено това и им се случваше. Спомням си, преди да напуснем завода, идва един побратим и казва: "Момчета, край с нас, няма да се върнем оттам (от руския плен - бел.ред.)." Тогава бях на 21 години и определено не ми се умираше. Помислих си: "Мда, Вова, обнадежди ме", но все пак се опитах да мисля позитивно. И в крайна сметка аз успях да се върна оттам, но Вова не", разказва Тарпан.
Още: Историята на единствения защитник на "Азовстал", който не се предаде в плен и се измъкна сам (ВИДЕО)
Още: Петролният разлив в Керченския пролив е вече 54 километра (ВИДЕО)
Още: Серия от взривове в завод за барут в Казан след атака с дронове (ВИДЕО)
Най-ужасното: да загубиш крайник
Най-страшното не бе да умреш при бойна задача, а да изгубиш крайници, защото на практика нямаше лекарства. Бойците, които лежаха без крака или ръце, просто се гърчеха от болка. Нямаше нормални болкоуспокояващи, биеха им някакъв вид новокаин. Нямаше дори превръзки, раните се увиваха с някакви парцали.
"Евакуацията"
На 15 май ни наредиха да напуснем завода. Боеприпасите почти ни бяха свършили, не можеше да се направи пробив. На 17 май говорих със семейството си за последен път. На 18-ти напуснахме завода. Командването не ни позволи да говорим за "евакуацията". Мамка му, бях "евакуиран" в руски затвор за две години, казва Тарпан.
Вместо вода ни даваха блатна тиня, изхвърлена с маркуч
Първоначално е отведен в Еленовка, където по-късно руските военни избира зверски десетки военнопленници - Умираха в страшни мъки: Освободен от плен лекар разказа за терористичната атака в Еленовка.
Условията там бяха ужасни. Почти не ни хранеха - два черпака вода с няколко парчета картофи, които наричаха супа, и няколко комата сух хляб на ден. Вода почти не ни даваха. Понякога идваше пожарна кола и изхвърляше с маркуч блатна вода с водорасли: можеш да пиеш от нея каквото успееш да си загребеш. Налагаше се да отпиеш няколко глътки, за да не умреш, продължава разказа си Тарпан.
За негов късмет преди терористичната атака в Еленовка, извършена на 29 юли 2022 г., той е преместен в руска наказателна колония.
Един от първите въпроси при разпитите беше дали сме разговаряли с цивилни в "Азовстал". Ако някой кажеше, че е общувал с тях, че им е помагал, давал храна, вода и лекарства, руснаците записваха, че незаконно е държал хора в бункери, че ги е измъчвал и изнасилвал. Отношението към такива бойци беше, меко казано, ужасно.
Още: Уплашени от демони: Руснаците викали свещеници да осветят завода, в който се биха с "Азов"
Руснаците сляпо вярват в своята пропаганда
Руснаците наистина вярват в идиотската си пропаганда, която се лее 24/7. В колонията трябваше да гледаме пропагандни телевизионни канали, най-често програмата на неадекватната Скабеева (Олга Скабеева, една от водещите кремълски пропагандистки - бел.ред.). Руските псевдожурналисти денонощно дрънкат глупости - че Русия е "велика страна, която ще победи всички", че имат "най-добрата ПВО", "най-добрите ВВС", че руските войници убиват по 1500 наши военни на ден и никой не се замисля, че ако наистина беше така, Украйна щеше да остане без хора.
Размяната
При размяната руснаците ни казаха, че вземат ли ни в плен втори път, директно ще ни разстрелят. После в автобуса влязоха други хора и прозвуча мечтаното: "Добър вечер, момчета. Вие сте в Украйна." Беше просто невероятно, незабравимо. Невъзможно е да се предадат тези емоции с думи. Сред посрещачите беше Кирило Буданов (началникът на Главно разузнавателно упраление на Украйна) и това беше много окуражаващо. Защото руснаците го "убиваха" в новините си почти всеки път, когато обстрелваха Киев с ракети.
В рехабилитационния център, където ни отведоха, най-после успяхме да се изкъпем, преоблечем, нахраним и да се обадим на близките си. Последното беше най-страшното, защото не знаех какво се е случило с тях през тези две години. Оказа се, че след пленяването ми татко веднага се е мобилизирал. Бил е ранен при Бахмут и по-късно е починал в болницата. За последно го видях в края на 2021 г., тогава не можех да си представя, че го виждам за последен път. Кучето ми, с което имахме специална връзка, също беше починало. То беше много умно. Близките ми казаха, че просто не е издържал от мъка.
Започваш да цениш такива неща като:
След като се върнах в Украйна, започнах да ценя обикновените неща, които дори не бях забелязвал преди: моменти с любими хора, цъфтящи дървета, пеещи птици, звездно небе. В плен нямаше друго освен високи бетонни стени и ако някоя птица се случеше да прелети покрай бодливата тел, всички се радваха.
------------------------------
Тарпан възнамерява скоро да се върне на фронта.
