Международният валутен фонд е още далеч от участието си в третия пакет за кредитна подкрепа на Гърция. Това сподели управителят на фонда Кристин Лагард в писмо до премиера на Гърция Алексис Ципрас.
Обяснението на Лагарад дойде след скандала, който се разрази през почивните дни (2-3 април). Става дума за информация от сайта Уикилийкс (Wikileaks), който публикува в събота записи от телеконференция от 19 март между служители на МВФ. Според публикациите, главата на европейския департамент на МВФ Пол Томсън и главата на мисията на фонда в Гърция Делия Велкулеску са обсъждали как да се окаже натиск върху Гърция и са заплашвали да банкрутират страната, ако тя не се съгласи на нови твърди мерки за икономии, които не са фиксирани в меморандума, подписан с международните кредитори. Томсън говори за намерението да се забави оценката на програмата за реформи до юли и мисии на МВФ да не ходят в Гърция, като евентуално да се цели съвпадане на референдума за оставане на Великобритания в ЕС и изтичането на поредния падеж по спасителната програма за Гърция. Така щяло да се окаже натиск на Атина да бъде по-отстъпчива. МВФ даже можело да съобщи за излизане от „тройката” международни кредитори (Европейската комисия, Европейската централна банка и МВФ), ако заедно с ЕК не успее да постигне договореност за гръцкия дълг. В Брюксел обаче настроенията вече клонят към това няма драстични съкращения при пенсионната реформа в Гърция.
Обясненията на Лагард
„Все още сме достатъчно далече от последователна програма, която бих могла да представя на нашия Съвет на директорите”, споделя Лагард „представата си за хода на текущите преговори”. „Аз неведнъж съм заявявала, че можем да подкрепим само такава програма, която е ефективна и е основана на реалистични предположения”.
Според нея програмата трябва да „постави своята цел да изведе Гърция на пътя на здравия (икономически) растеж, постепенно възстановявайки приемливо равнище на дълга”. „В противен случай тя няма да може да върне доверието”, както и може да доведе до това, Атина скоро да бъде принудане да приеме още повече мерки” за строги икономии.
Лагард подчерта, че МВФ „провежда своите преговори на добросъвестна основа, а не със заплахи”. „Не си общуваме с помощта на изтичане (на информация)”, отбеляза тя, пише БГНЕС. Лагард посочи, че „в интерес на гръцкия народ ние сме длъжни да доведем тези преговори до най-бързо завършване”.
Тя отбелязва, че „инцидентът, възникнал в края на седмицата, поставя пред нея въпроса, наистина ли може да се постигне успех в атмосфера на извънредна чувствителност към заявленията на всяка от страните”. „Въпреки това реших да дам възможност на делегацията на фонда да замине за Атина за продължаване на обсъждането на програмата”, посочи Лагард като отбеляза, че очаква личен разговор с премиера за моментната ситуация.
По-рано Гърция обвиняваше МВФ в преднамерено забавяне на края на първата оценка на реализацията на условиятга на третата програма за помощ от кредиторите. В края на март генералният секретар по бюджетната политика н гръцкото финансово министерство Франгискос Кутентакис обяви, че „за запазващата се неопределеност в икономиката на страната е виновен МВФ”. Той обяви, че ръководството на организацията чака, кога страната ще се окаже „на ръба на пропастта” и едва тогава ще започне сериозни преговори.
Гърция не иска да съкращава пенсиите
Първата оценка за реализацията на реформите в рамките на третата програма не може да бъде завършена без пенсионната реформа. Но според министъра на труда и социалното осигуряване Йоргос Катрунгалос гръцкото правителство няма намерение да съкращава пенсиите, дори ако го поискат международните кредитори.
„Съкращаването на пенсиите е червената линия (която не можем да преминем)”, каза той още през февруари.
През август 2015 година Еврогрупата прие решение за задействане на третата тригодишна международна програма за кредитна подкрепа на Гърция в размер до 86 милиарда евро. Според условията на новия пакет, Атина трябва да направи редица реформи в страната, и по-специално в пенсионната сфера, която по време на преговорите предизвика най-големи разногласия между страните.
Сега международните институции и експертите се занимават с оценка на изпълнението на гръцките реформи. Едва след нея Еврогрупата ще може да одобри отпускането на нов транш от международната макрофинансова помощ за Атина в рамките на третата програма с обем 86 милиарда евро.
