Руското министерство на външните работи обяви, че въвежда контрамерки в отговор на новия пакет от санкции на САЩ, в които влиза искане за ограничение на американския дипломатически персонал в Москва.
„Предлагаме на американската страна да намали броя на дипломатическия си и технически персонал, работещ в американското посолство в Москва и генералните си консулства със съответния брой на руски дипломати и технически персонал в САЩ“, посочват в изявление от руското МВнР.
Оттам уточняват, че така броят на американския персонал ще се съкрати до 455 души.
В същото време от 1 август Москва преустановява използването от американската дипломатическа мисия на складови помещения и дипломатическа резиденция в столицата. „Руската страна преустановява от 1 август използването от посолството на САЩ в Русия на всички складови помещения на улица „Дорожная“ в Москва и резиденцията в (местността) Сребърен бор“, се казва в текста на външното ведомство на Русия.
„В случай на нови едностранни действия на американските власти по съкращаване на числеността на нашите дипломати в САЩ, ще последва огледален отговор“, се казва в текста на министерството. В него също така се посочва, че Москва си запазва правото и на други ограничения, които могат да засегнат интересите на Вашингтон.
Actualno.com припомня, че на американският Конгрес завърши процедурата по гласуването на нов закон, засилващ санкциите на Вашингтон срещу Русия, Иран и Северна Корея.
Сега документът, наречен „Закон за борба с противниците на Америка чрез санкции“ трябва да бъде подписан от президента на САЩ Доналд Тръмп, за да влезе окончателно в сила. Белият дом даде да се разбере през последните дни, че Тръмп подкрепя затягането на ограничителните мерки срещу трите страни, обаче ще вземе решение, след като се запознае с окончателния вариант на законопроекта.
Тънкостите в пакета санкции на САЩ
На практика с пакета се дава възможност на Конгреса да налага вето на каквито и да е самостоятелни инициативи на Белия дом да облекчи санкциите срещу Русия, Иран и/или Северна Корея. Освен това сакнциите от 2016 година срещу Русия, които бяха наложени от режима на Барак Обама, вече се превръщат в закон. Това означава, че Русия няма да може да използва два имота за дипломатически мисии - забрана, наложена още от Обама.
Съгласно новите мерки се съкращава максималния срок на пазарно финансиране на руските банки, които се намират в черния списък на САЩ още от времето на Обама, на 14 дни, а на санкционираните компании от нефтогазовия сектор - на 30 дни. Документът също така предвижда, че президентът на САЩ ще може да налага санкции на лица, които имат намерение да вложат в строителството на руски експортни тръбопроводи повече от пет милиона долара за година или един милион долара наведнъж.
Под удар попадат също така лицата, които предоставят на проекта услуги, технологии или оказват информационна поддръжка. Беше изрично изяснено обаче, че американски проекти за проучване и добив на петрол и природен газ извън американска територия ще бъдат засягани само и единствено ако в тях има руско участие от над 33% и не говорим за руска компания в черния списък на САЩ. Срещу Иран пък има санкции заради иранската ракетна програма - най-вече срещу търговци, които доставят оръжие на режима на Башар Асад, а срещу Северна Корея се включват санкции заради използване на робски труд за развитие на ядрената и ракетната програма на КНДР, както и срещу севернокорейския износ.
Точно санкциите срещу руските енергийни проекти, които влияят на цели 8 енергийни проекта, сред които и такива от потенциална полза за България и участие имат както европейски, така и руски компании, принудиха Европейската комисия да предвиди спешно обсъждане на случилото се още на 26 юли.
Веднага след като Сенатът одобри първия пакет от мерки - преди Камарата на представителите да включи санкции срещу КНДР и да трябва пак Сенатът да одобрява, Германия и Австрия излязоха с обща декларация срещу действията на САЩ. Последва и реакцията на ЕК в средата на тази седмица.
