В нощта на 25 срещу 26 април 1792 г., след като Австрия обявява война на Франция, Руже дьо Лил написва "Марш на рейнската армия", която по-късно става известен като "Марсилезата" (La Marseillaise).
Руже дьо Лил освен, че е капитан, е и поет и музикант. Той написва патриотичната песен по искане на кмета на Страсбург
Песента става сборен сигнал на Френската революция и звучи за първи път по улиците на Париж на 30 юли 1792 г., когато я пеят пристигащите от Марсилия отряди на френската Национална гвардия. Оттам идва и името й - "Марсилезата".
„Марсилезата“ има такъв успех по времето и след Френската революция, че на 14 юли 1795 г. е обявена за национален химн. Забранена по времето на Империята, тя е преработена от големия френски композитор Ектор Берлиоз през 1830 г. и по-късно, през 1879 г., става отново химн на Франция. Тя се утвърждава като химн на Франция и с конституциите от 1946 г. и 1958 г.
Историята за „Марсилезата” разказва, че тя е била забранена да се изпълнява както при профашисткия режим и окупацията през Втората световна война, когато е символ на Съпротивата, така и по рано - по времето на Френската империя, режима на Наполеон Бонапарт и реставрацията на Бурбоните през XIX в.
Всъщност думите на „Интернационала“, написани през 1870 г. от Йожен Потие, първоначално са изпълнявани с мелодията на Марсилезата. По време на Парижката комуна (1871) с тази мелодия „Интернационалът“ е приет за химн. Едва през 1888 г. Пиер Дегейтер написва познатата и до днес мелодия на „Интернационала“.
Тъй като много хора с лява ориентация по света, особено анархистите, черпят вдъхновение от Комуната, „Марсилезата“ става интернационален символ на лявата политическа ориентация. В Чикаго например мъчениците от Хеймаркетския бунт отиват на смърт, пеейки „Марсилезата“. През 1917 г., след падането на царския режим, и „Марсилезата“, и „Интернационалът“ са използвани за национални химни на Съветска Русия. За няколко години „Интернационалът“ постепенно става единствен химн.
Поради военния характер на песента често текстът на „Марсилезата“ се критикува като агресивен. Поради тази причина многократно са правени опити за пренаписване на текста, но той е останал непроменен, тъй като се смята за символ на Френската революция.
