Френският президент Еманюел Макрон ще обсъди с полския премиер Доналд Туск разполагането на следвоенни мироопазващи сили в Украйна. Това ще стане, когато двамата се срещнат във Варшава в четвъртък, 12 декември, съобщават пред Politico дипломат от Европейския съюз и френски служител. Подобен материал се появи в полското издание Rzeczpospolita, което отбелязва, че само извънредни събития могат да изкарат Макрон извън границите на Франция - предвид това, че не се знае кой ще е премиер, нито дали бюджетът за 2025 ще може да бъде приет до края на годината.
В материала на полската медия се твърди, че Париж и Варшава разговарят за потенциални 40 000 души мироопазващи сили в Украйна, съставени от войски от чужди държави. Не се уточнява от кои страни.
Още: Зад кулисите на срещата Тръмп-Зеленски-Макрон: Мирът в Украйна и промяната на Путин
На 27 ноември Макрон свика лидерите на скандинавските и балтийските страни (NB8) и Полша в Харпсунд. Ели Тененбаум - експерт от базирания в Париж десен мозъчен тръст Френски институт за международни отношения, работи по проект за подобна мисия и обяснява пред Rzeczpospolita, че тя би могла да се състои от пет бригади в Украйна. Полша може да поеме командването на една от тях.
Снимка: Генерален щаб на украинската армия
Предложението за мироопазващи сили е отделно от предишната идея на Макрон да се изпратят военни инструктори в Украйна по време на продължаващата война. Сега се говори за разполагане на западни сили след сключено евентуално примирие с Русия - с цел това да е гаранция за сигурност срещу подновяване на офанзивата от страна на диктатора Владимир Путин. Самият украински президент Володимир Зеленски вече говори усилено за тази идея.
Още: Зеленски натисна за идеята на Макрон за Украйна: Чужди войници като гаранция срещу Путин
Ролята на Германия
Германският министър на външните работи Аналена Бербок не изключва възможността за изпращане на германски войници в Украйна, които да следят за спазването на евентуално примирие с Русия.
Die Welt цитира думите на топ дипломата на Берлин, която казва, че възможността за международно военно присъствие за гарантиране на прекратяването на огъня се разглежда като допълнение към други гаранции за сигурност - например членството в НАТО. По време на срещата на външните министри на Алианса на 3 декември украинският първи дипломат Андрий Сибиха отхвърли всякакви алтернативи на покана за Киев да стане член на отбранителния съюз: Украйна официално се отказа от всякакви гаранции за сигурност, които заместват членството в НАТО.
Снимка: Getty Images
Запитана за евентуалната роля на Германия по въпроса за изпращане на миротворци в Украйна, Аналена Бербок заяви, че Берлин „ще направи всичко по силите си, за да подкрепи всичко, което ще послужи на мира в бъдеще“. Изявленията ѝ дойдоха именно по време на срещата на външните министри на НАТО.
Още: Германска идея: Да пратим миротворци в Украйна, щом се стигне до сделка за примириe
„Но преди това трябва да имаме ясно разбиране кога Украйна ще бъде в ЕС и кога ще бъде в НАТО“, подчерта на фона на всичко това Зеленски по време на пресконференция с германския опозиционен лидер Фридрих Мерц в Киев. Той подчерта необходимостта на Украйна от гаранции за сигурност и при срещата си с новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп в Париж през уикенда.
Най-голямото искане на Украйна е да получи официална покана за присъединяване към НАТО, но членове като САЩ и Германия се противопоставят на това, загрижени да не бъдат въвлечени във война с Русия. Без членство в НАТО Киев се опасява, че всяко мирно споразумение просто ще позволи на Русия да си поеме дъх и да атакува отново, след като възстанови армията си.
Още: Le Monde: Дебатът за западни войски в Украйна пак е в ход сред съюзниците
Снимка: Getty Images
Какъв може да е моделът за гаранции за сигурност?
Интересен акцент поставя пред полската медия Камий Гран, заместник-генерален секретар на НАТО до 2022 г. Той казва, че има три начина за предоставяне на гаранции за сигурност на Украйна.
Първият е „германският“ - приемане на страната в НАТО дори без окончателно установяване на граници, какъвто беше случаят с Федерална република Германия през 1955 г. Америка обаче не желае това, както и Берлин. Вторият е „израелският“ модел - масирани доставки на оръжия за Украйна дори след сключването на мир. Този сценарий е несигурен предвид бюджетните затруднения както в САЩ, така и в Европа. Третият е „корейският“ модел - международна мироопазваща мисия, която вече повече от 70 години охранява демаркационната линия между Южна и Северна Корея. Именно на този трети модел, с включването на елементи от първия и втория, ще се основават гаранциите за сигурността на Киев, казва Гран.
Още: Мирните преговори за Украйна могат да започнат още тази зима: Туск преди председателството на ЕС