Европейският съюз няма да отстъпи пред Турция заради бежанската криза, заяви заместник-председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева. тя визира конкретно изискването на ЕС за биометрични данни в паспортите.
"Аз, честно казано, смятам, че ако турците посрещнат тези изисквания, които ние поставяме, за да могат да паднат визите – това ще е добре. Ако турците минат към паспорти с биометрични данни, това определено е по-добре, отколкото да имат тескерета. Най-вече нека да си го кажем – те трябва да покрият изискванията за безвизов режим и тогава ще го получат. И когато го получат – един биометричен транспорт струва, доколкото знам, около 200 евро. Едва ли цяла Турция ще хукнат да си вадят биометрични паспорти", каза Георгиева пред БНР. Еврокомисарят смята и, че рискът да има бежански натиск към българо-турската граница е малък.
Хуманитарната помощ в глобален мащаб
Кристалина Георгиева участва в изготвянето на доклад за разпада на хуманитарната помощ по света, а част от предложените в него мерки ще бъдат обсъдени на високо равнище в Истанбул следващата седмица. Георгиева обърна внимание, че радикализмът е пуснал много дълбоки корени и все по-често той е отговорен за изпадането на огромна част от населението в хуманитарна криза.
Парите, които се дават за хуманитарна помощ са се увеличили от 2 млрд. долара през 2000 г. до 25 млрд. долара миналата година. Но в същото време нуждите много по-бързо растат по три причини – първата са бедствията. Климатичните изменения водят до това, че са по-чести, по-свирепи, виждаме го и у нас в България. Втората причина – екстремизмът, който прави конфликтите не само по-сериозни, но и по-трудно да се помага на хората, засегнати от тях. И трето – страните, които най-малко могат да си позволят, имат най-висок прираст на населението - страни, които самите попадат в зони на конфликти, на бедствия, разказа еврокомисарят.
По думите на Георгиева хората, нуждаещи се от помощ да оживеят, от 36 млн. през 2000 г. днес са 125 млн. души. Техният брой продължава да се увеличава. 125 млн. души биха формирали 11-тата най-голяма държава в света като брой на населението към момента.
"Едно от важните послания на нашия доклад е, че хуманитарните кризи много се промениха. Те преди време бяха временни, локализирани - нещо лошо се случва, идва помощ, нещата се оправят, животът се връща към нормалност. Днес те са много продължителни. Средното време, което прекарва един човек, загубил дома си в резултат особено на конфликт, днес е 17 години. В тези условия ние говорим за много крещяща нужда от финансиране, но говорим и че финансирането трябва да решава други проблеми, различни от тези, които сме решавали преди", обясни Георгиева.
Според еврокомисаря при сегашните реалности е най-добре хуманитарните кризи да бъдат решавани още преди да се зародят - чрез превенция. С превенция се спестяват по 7 долара за всеки изхарчен за превантивни мерки.
Като цел по отношение на финансирането Георгиева посочи по-голямата ангажираност на мюсюлманските държави. 90% от хората, които са жертви на конфликти са в ислямския свят.
