Когато пандемията удари през март 2020 година, Ана, млада жена от Брадфорд, чака операция за ендометриоза. Операцията е отменена, оставяйки я в мъчителна болка. Тя е принудена да затвори бизнеса си, малко студио за татуировки, което е отворила две години по-рано, на 24-годишна възраст. Вече не може да плаща за седмичните консултации. Нейният партньор губи работата си. Ана е убедена, че ако хване Ковид, ще умре. „Бях като в ужасна капсула, непрекъснато пусках новините, плачех, тревожех се, паникьосвах се“, разказва тя.
В продължение на седмици тя с нетърпение чака новини за подкрепа за затворени фирми. Паричната субсидия, когато най-накрая идва, далеч не стига. Другите бизнес разходи - застраховки, сметки - отиват по кредитната й карта. Тя започва да обмисля самоубийство.
Чувствайки се изоставена от правителството и разочарована от ежедневните брифинги в медиите, Ана и нейният партньор започват да следят онлайн информациите за вируса. Във Facebook, Instagram и YouTube те се натъкват на теории за произхода на коронавируса, за които масовите медии не говорят - че е проектиран в лаборатория в Китай, да речем, или че е бил изкуствено свързан с ХИВ. Някои от тях изглеждат неправдоподобни за Ана, но са достатъчни, за да я убедят, че медиите не разриват цялата история.
„Много хора казваха: „Дори и да умреш от инфаркт, те ще го представят като смърт от Covid“. Разглеждах това и колко хора, които са починали, са имали предишни здравословни проблеми“, казва тя. „Трябваше да се почувствам по-добре, за да не се страхувам толкова.“
До нея достига изглеждащ като научен материал, който твърди, че PCR тестовете с тампони за гърлото и носа, които се считат за "златен стандарт" в тестването за Covid, водят до огромен брой фалшиви положителни резултати. Тя прочита за цената на блокировките и по-приемливия подход на Швеция. За смъртността - 1% изобщо не звучи толкова страшно. Погледнато по друг начин, 99% са оцелелите. В края на първото заключване Ана вече не се страхува. Тя е ядосана. „Бях заключена в дома си в продължение на четири месеца, в абсолютна агония, без подкрепа за психично здраве, без финансова подкрепа“, казва тя.
Ана не е единствената с такова преживяване. През първите няколко месеца от пандемията широко движение се обедини онлайн. В най-крайния ъгъл бяха откровено отричащи Covid, онези, които вярват, че вирусът не съществува и пандемията е измислена., пише Самира Шакъл за "Гардиън". От другата страна бяха Covid-скептиците или анти-локдаунците, които смятаха, че цифрите са преувеличени или че правителството има скрит мотив за ограничаване на свободите. През изминалата година тези възгледи привлякоха все повече и повече привърженици. Понякога най-екстремните активисти предприемаха директни действия: подпалваха съоръжения за 5G, за които подозират, че разпространяват вируса, влизаха в отделенията на Covid и се опитваха да заснемат празни коридори и да ги публикуват като „доказателство“, че обществеността е излъгана за броя на болните и умиращите. В навечерието на Нова година лекар в болницата „Сейнт Томас“ в Лондон засне тълпа от протестиращи, събрали се навън, държащи плакати и скандирайки „Covid е измама“. „Много хора мислят, че те са единствените, които смятат така, а не са“, каза британският бизнесмен Саймън Долан през януари.
В началото на пандемията Долан, който е собственик на чартърна авиокомпания и живее в Монако, се опита да докаже чрез съда, че блокирането е незаконно. Случаят се провали, но тъй като привлече вниманието на медиите, хората се свързаха с него, за да изразят подкрепата си - предимно собственици на малък бизнес и други, пряко засегнати от строгите правила за заключване. „Има хиляди и хиляди, които смятат, че тези неща са наистина преувеличени и има нещо мътно в това".
Въпреки че това са мнения на малцинството, социологическите проучвания показват, че броят им е значителен. Проучване на YouGov през октомври установи, че броят на хората във Великобритания, които смятат, че смъртността от Covid е преувеличена, е около 20%, пише БГНЕС.
Ковидният скептицизъм не се ограничава само до една демографска група. Много акаунти във Facebook се управляват от крайградски майки, които публикуват мемове за деца, травмирани от маските. Други Covid-скептици, особено някои редовни участници в уличните протести, са членове на крайнодесните и футболни хулигански групи. Други пък са влезли в движението чрез алтернативни общности, водещи разговори в Telegram за илюминатите. Някои са просто като Ана, собственици на малък бизнес, претърпели големи лични последици през последната година. Всички споделят убеждението, че виждат нещо, за което мейнстриймът е сляп.
Тъй като разпространението на ваксините продължава да регистрира впечатляващи цифри и ограниченията за блокиране се облекчават, може да се очаква привлекателността на движението да отшуми. Но изглежда вместо това има подновена енергия. „Много от тези организации са тук, за да останат под една или друга форма“, каза Дейвид Лорънс, който проследява дезинформацията за антиекстремистка организация. „Те може да се ребрандират, може да изместят фокуса, но много хора повече или по-малко са се отказали от нормалния си живот, за да направят това. Те наистина са навътре в това. Те няма да се откажат толкова лесно."
От стотиците акаунти във Facebook и Instagram, разпространяващи дезинформация за Covid, три организации се появиха по време на първото блокиране, за да доминират на сцената: Stand Up X, с 40 000 последователи във Facebook, преди да бъде премахнат през септември, и оставаща активна в Instagram и Telegram; Save Our Rights UK, която има 65 000 последователи във Facebook; и Stop New Normal, обединила се около Пиърс Корбин, брат на бившия лидер на лейбъристите, който често е водещ на митинги срещу блокирането. Корбин е един от четиримата кандидати срещу блокирането, които се кандидатират за кмет на Лондон през май.
От април 2020 г. и трите групи започват да организират малки протести и на 16 май те привличат национално внимание, когато протестиращи се сблъскват с полицията в Хайд Парк в Лондон. Корбин беше арестуван заедно с още 18 души. Повечето групи останаха фокусирани върху интернет активизма. Има и такива с по-екстремно съдържание - хора, които публикуват за правителството, използващо ваксини за имплантиране на микрочипове в мозъка, или за Новия световен ред - дългогодишна конспиративна теория, според която сенчестият елит тайно планира да постигне световно тоталитарно правителство.
Първото правило на всяко конспиративно движение е, че никой не иска да бъде наричан теоретик на конспирацията. Ковидните конспирации често се представят под формата на сложни, псевдотехнически документи. „Ако не искате да бъдете убедени, това няма да се случи“, казва Джон Рузенбек, академик от Кеймбридж, който изучава дезинформацията.
През септември, когато нарасна загрижеността за разпространението на дезинформацията, Facebook закри някои от най-големите скептични групи за Covid, между които Stand Up X. Повечето мигрираха към Instagram, който, въпреки че е собственост на Facebook, не е привърженик на същите мерки. Всички основни групи използваха вече каналите си в Telegram, до голяма степен немодерирано приложение за съобщения. Платформата не е толкова широко използвана като Facebook - повечето от основните скептични групи за Covid в Telegram имат между 5 000 и 15 000 потребители - но дискусията е оживена, като членовете разменят хиляди съобщения на ден.
Covid-скептицизмът е глобален феномен. Въпреки че неговите централни принципи са сравнително последователни - че пандемията е преувеличена или че сме били излъгани за произхода й или че тя прикрива нещо по-зловещо - той има различни отражения по целия свят. В САЩ много Covid-скептици са също и либертарианци, или застъпници за правата на оръжията например. В Германия митингите срещу блокирането, привлекли десетки хиляди хора, се популяризират и понякога организират от крайната десница. Във Франция, която вече е една от най-колебливите страни по отношение на ваксините в света, Covid-скептиците обърнаха съществуващите подозрения към големите фармацевтични компании и продажните политици. Във Великобритания Covid-скептицизмът често се формулира по посока на основните ни права и свободи: правото на протест, правото да се прехранваме, правото да вземаме собствени решения.
Луси е в края на 20-те си години, актриса, останала без работа и социално изолирана по време на заключването. Джулия е на около 50 години и отдавна е подозрителна към ваксините. Луси никога преди не е вярвала на подобни неща, но колкото повече чете, толкова по-убедена е, че пандемията е преувеличена и че блокирането е средство за увеличаване на контрола от страна на правителството. „Загубих приятели“, каза тя. „Ако тази година не излезем от блокирането, вероятно ще се самоубия. Не съм единственият човек, който се чувства така." Джулия пък споделя: "Наистина се страхувам колко хора ще вземат тази генно-променяща ваксина."
Тъй като програмата за ваксинация в Обединеното кралство набра скорост през февруари и броят на инфекциите спадна, Борис Джонсън обяви пътна карта за блокиране. Той беше посрещнат с предсказуем скептицизъм от страна на антиблокинга. „При спазване на условията... ще получите свобода на края. Или това, което мислите, че е свобода“, публикува в Instagram фризьорът Шиниъд Куин.
Групата "Keep Britain Free" написа в Туитър, че Джонсън „е оглавил най-голямото унищожение на нашите свободи през последната година“. През последните седмици уличните протести се завърнаха с енергия, невиждана от есента.
На 20 март в Лондон се проведе протест за отбелязване на година от началото на заключването. Малко дете ми подаде листовка, в която пишеше: „SOS - какво се случва с нашия свят?“ Не един човек носеше шестолъчна жълта звезда, напомняща на онези, които евреите бяха принудени да носят в нацистка Германия, с надпис „Covid”. Хора бяха пътували от цялата страна. Мъж на около 40 каза: „Това е най-голямата измама в световната история. Да се превърнем в комунистическа държава като Китай. Това ли искате?" Той добави, че страната ще бъде „заключена незаконно поне за две години“ поради измислени варианти. Присъстващите в демонстрацията вероятно бяха около 10 000.
Не всички, които широко подкрепят каузата, протестират по улиците, но повечето се чувстват отчуждени и песимистични относно това, че блокирането действително облекчава. Ендометриозата на Ана се влоши през зимата и тя претърпя тежка нежелана реакция към анестезията. Тя почти умря. „Ако партньорът ми беше направил това, което правителството направи през последната година, щяха да бъдат повдигнати обвинения за злоупотреба: за забраната да работя, да не виждам семейството си, да не виждам приятелите си, да разчитам само на себе си за пари", казва тя с горчивина.
Ана разбира защо възрастните хора приемат ваксината за Covid, но чувства, че младите хора са „принудени“ и се притеснява, че тя е „експериментална“. Месеци наред антиблокиращите групи предупреждават за ваксинационните паспорти; правителството сега говори сериозно за тази възможност. „Наричаха ни теоретици на конспирацията, но сега тези неща определено се случват“, каза ми тя. „Със сигурност съм разочарована от правителството и никога повече няма да му се доверя.“
За повечето хора е лесно да пренебрегнат факта, че този скептицизъм все още съществува, но тази загуба на доверие ще намери друг израз, когато пандемията в крайна сметка приключи.
