Двама журналисти от различни точки на света, но обединени от решителната си борба за опазване на свободата на словото в условията на засилващи се репресии срещу независимата журналистика в родните им страни, са носителите на Нобеловата награда за мир за 2021 г. Лауреатите бяха обявени в петък от Нобеловия комитет в Норвегия, предадоха световните агенции, цитирани от 24 часа.
Единият от удостоените с престижния приз - руснакът Дмитрий Муратов, е главен редактор на “Новая газета”. Втората носителка е жена – филипинката Мария Реса, основателка на изданието “Раплър”. Според формулировката те са удостоени заради “усилията им за защита на свободата на словото и изразяването, които са основополагащи условия за демокрацията и стабилността на света”. И двамата са известни със смелите си разследвания, предизвикали гнева на управниците в родните си страни, поради което са били подложени на сериозни заплахи.
“Независимо убийствата на сътрудници и заплахите, главният редактор на “Новая газета” Дмитрий Муратов не се отказа от независимата политика на вестника. Той отстояваше последователно правата на журналистите”, посочи шефката на норвежкия Нобелов комитет Берит Рейс-Андерсен. Тя припомни, че в навечерието на връчването на наградата са се навършили 15 г. от убийството на журналистката на изданието Анна Политковская. Рейс-Андерсен подчерта още, че на Муратов му се налага да работи в стремително нарастващ натиск върху медиите в Русия. “Това не е моя лична заслуга, а на “Новая газета”, на тези, които загинаха, защитавайки правото на хората на свобода на изразяване”, изтъкна Муратов, цитиран от ТАСС. “Това са Игор Домников, Юрий Шчекочихин, Анна Политковская, Настя Бабурова, Наташа Естемирова, Стас Маркелов”, допълни Муратов, изброявайки имената на убитите си колеги. Всички те бяха разстреляни, пребити до смърт или починаха при съмнителни обстоятелства, а поръчителите никога не бяха открити.
Главният редактор на “Новая газета” е първият гражданин на Русия, на когото е присъдена Нобелова награда за мир. През 1990 г., още преди разпадането на СССР, с това престижно отличие бе удостоен съветският лидер Михаил Горбачов. “Изобщо не очаквах. Видях обаждането от Норвегия, но го сметнах за нежелано. Това, което мога да кажа е, че се гордеем с тази награда за руската журналистика, която сега се стараят да репресират. Това е всичко. Ще се стараем да помагаме на хората, които в момента са обявени за агенти и са прогонвани от страната”, заяви новият нобелист пред изданието “Подем”.
Дмитрий Муратов заемаше поста главен редактор на “Новая газета” от 1995 до 2017 г,. а после отново зае длъжността през 2019 г. Вестникът е един от малкото в Русия, който са изключително критични към управляващите елити и специално към президента Владимир Путин. “Можем да поздравим Дмитрий Муратов. Той работи последователно за идеалите си, привързан е към идеалите си. Талантлив е и смел”, коментира новината говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.
Филипинката Мария Реса пък печели приза заради критичното освещаване на скандалната и кървава кампания на режима на Родриго Дутерте за борба с наркотиците. “Тя се ползва от фундаменталното право на свобода на словото, за да разобличи злоупотребите с власт, насилието и растящия авторитаризъм в родината си Филипините”, обяснява Рейс-Андерсен решението на комитета. “Раплър” е популярно новинарско издание на английски език, което властите във Филипините вече много години опитват да принудят да се самозакрие. В съда е подаден официален иск за закриване на изданието, но то продължава да функционира. Във фейсбук то има 4,5 млн. последователи. През 2017 г. президентът Родриго Дутерте обяви, че медията е собственост на американци, които диктуват редакционната му политика. След това изявление срещу главната редакторка Мария Реса и самия “Раплър” бяха заведени 11 съдебни дела. Журналистката бе обвинена, че не плаща данъци, че разпространява клевети в интернет, че нарушава закона за чуждестранните собственици. Тя обаче се превърна в символ на борбата за свобода на пресата във Филипините. През 2018 г. сп. “Тайм” я включи в групата на журналистите, признати за личности на годината. “Светът без факти – това е все едно свят без истина и доверие. Сега е най-доброто време да си журналист. Когато да се занимаваш с тази професия стане най-опасно, значи, че в този момент то е найважно”, коментира в петък наградата си филипинката.
Предварително за фаворит в надпреварата тази година бе сочена Световната здравна организация. Сред другите най-вероятни кандидати се нареждаха руският опозиционер Алексей Навални, лидерката на опозицията в Беларус Светлана Тихановска, младата екоактивистка Грета Тунберг и организацията “Репортери без граници”. Общо тази година за Нобеловата награда за мир претендираха 329 кандидати – 234 личности и 95 организации. Това е третият по многочисленост списък в историята на приза. “Нобелът” за мир е единственият, който не се връчва от шведския, а от норвежкия комитет. Според правилата на институцията в Осло всеки човек може да бъде номиниран за наградата, но онези, които имат право да предлагат, са ограничен брой. При издигането на номинациите се имат предвид главно 3 критерия, посочени в завещанието на Алфред Нобел – принос в съкращаването на въоръжените сили, съдействие за мирните преговори и усилия за укрепване на братските отношения между народите. През изминалите 120 години обаче са се добавили някои уточняващи формулировки - като например международното сътрудничество и приносът в защита на правата на човека. Минимална възраст за лауреатите не съществува, но според комитета въздействието на отличения човек върху световните дела трябва да е значително, а това отнема време. Което обяснява защо повечето носители на наградата са възрастни хора.
Най-младата носителка в историята е активистката от Пакистан Малала Юсуфсай, която в момента на удостояването си бе на 17 г. Тя се прослави с борбата си за правото на образование за момичетата в мюсюлманските страни, заради което бе преследвана от талибаните. Нобеловата награда за мир е и тази, която предизвиква най-много спорове. Критиките са свързани и с правилото, че този приз не може да бъде отзован. Веднъж връчен на даден човек, той остава завинаги свързан с името му, независимо от неговите действия впоследствие.
