Градовете по света все повече се надпреварват в усвояването и използването на съвременните технологии. Освен всичко друго, индексът на Швейцарския институт за управление на развитието и неговия анализ на дебата за бъдещето на технологиите в постпандемичната ера показва, че в много държави „най-умните“ градове не са техните столици.
Така Сингапур, Хелзинки и Цюрих са технологично „най-умните“ градове в света. След тях са Оукланд, Осло, Копенхаген, Женева, Тайпе, Амстердам и Ню Йорк.
„Най-умните градове в света не приемат веднага новите технологии, но се стремят наистина да подобрят живота на своите граждани“, каза Артуро Брайс от института.
В дъното на списъка са Абуджа, Найроби и Лагос. Проучването обхваща 13 000 души от 109 града. Въпросите разглеждат въздействието на технологиите в шест области: здраве, безопасност, трафик, мобилност, възможности и управление.
В Испания Билбао надминава Мадрид, а вторият по големина британски град Бирмингам напредва по-добре от Лондон.
В колумбийския град Меделин, известен някога със своите наркокартели, процентът на престъпност е намалял след въвеждането на безплатен безжичен интернет. Това е улеснило гражданите да докладват за престъпления, каза Брайс.
Много градове по света са въвели схеми за автомобилен трафик и повече култура на движение, за да намалят задръстванията, а Москва е особено успешна в това отношение. Това е така, защото гарантира безплатно паркиране на всички потребители на т.н. „интелигентна услуга“.
Големите градове трудно стават „умни“, въпреки че експертите смятат, че Covid-19 е ускорил прехода към по-приобщаващи, по-зелени и по-умни градове. Брайс прогнозира тенденция за обръщане към по-малките градове.
‚Мисля, че вървим към свят, в който ще сме по-разпръснати. Ще бъдем по-сигурни, ако живеем в по-малки градове“, каза той. Според него в случая със Сингапур, Хелзинки и Цюрих размерът им позволява да инвестират значително в технология, достъпна за всички граждани.
