Украински разузнавач от 3-ти мотострелкови батальон на 58-ма бригада на име Вадим с позивна „Вадос“ разказва как е попаднал в руски плен, но използвал неочаквания си шанс и успял да избяга, след което се върнал в частта си. Историята разказват от пресслужбата на 58-ма бригада на страницата им във Facebook.
Вадос е на фронта от началото на руската инвазия през февруари 2022 г. като през цялото време е част от разузнаването. Ето как успява да се измъкне по чудо от почти безнадеждна ситуация:
Когато дойдох на себе си, видях над мен руснаците
„Прикривахме шосето близо до град в Донецка област. Противникът започна атака в 5:30 сутринта. Техниката им тръгна срещу нас направо през полето. Достигнаха на скорост близо до позициите ни, завърза се битка, в която врагът надделяваше числено, другарите ми умираха, но не отстъпваха. Аз бях ранен, нещо ме удари в гърба, в бронята. Загубил съм съзнание. Дойдох на себе си и видях, че над мен стоят руснаците.“
Още: Украйна има сериозни проблеми с качеството на офицерския състав: Защо се стигна дотук?
Жив щит
От пленилите го четирима били руснаци, останалите буряти. Руснаците настоявали украинецът да бъде разстрелян заради заповед да се екзекутират всички военнопленници като отмъщение за Курск.
„Бях спасен от един бурят, който не им позволи да го направят. Впоследствие разбрах, че това изобщо не е било акт на хуманизъм, а просто искаха да ме използват като жив щит, за да се доближат до нашите позиции“, разказва Вадос.
Обстрелваха ги своите
„Свалиха ми бронята и каската, вързаха ми ръцете отпред и ми наредиха да вървя към нашите позиции, а самите те ме последваха. Аз вървях на около три метра пред тях и си мислех дали да не се хвърля върху този, който е по-близо, да го хвана за гърлото пък после съдбата каквото реши. Но тогава започна обстрел от миномет от самите руснаци. Те се опитваха да се свържат по радиото, за да спрат огъня, но не успяваха и така продължихме да се движим, като от време на време залягахме. На мен ми казаха: „Ти не е нужно да залягаш, просто клякай.“ В същото време при всяка експлозия самите те падаха по лице на земята и не виждаха какво се случва около тях.“
Още: Украински боец: Всеки ден губим по едно село, военните са под тотален стрес
„И при поредна експлозия, когато всички паднаха и покриха главите си с ръце, аз скочих и побягнах. След няколко секунди чух свистене на куршуми, спънах се в някакъв клон, паднах, отгоре отново свистене на куршуми, пак побягнах, отново се спънах, паднах и това ме спаси. Докато бягах, махнах със зъби тиксото и развързах ръцете си. В края на краищата стигнах до нашите. Крещя: „Дайте ми картечница“. Момчетата не могат да разберат кой съм - без броня, без оръжие. Но успях да взема автомат и започнах да стрелям по тези, които допреди малко ме държаха пленник.“
Вадос се връща обратно до частта си през същата нощ. Никой не го чака там, защото всички мислят, че е загинал.
Още: Киев: Имаме доказателства за 93 екзекутирани украински военнопленници на бойното поле
Ако спрем да се бием, знаем какво ще направят с нас руснаците
Той признава, че често сънува загиналите си другари и лицата на руснаци и буряти. На въпрос как всичко това не го е отказало да се бие, казва простичко:
„А какво да правим? Нямаме друг избор, освен да продължим да се бием. Само с битка имаме шанс да оцелеем. Знам добре какво прави врагът с пленниците. И така ще бъде с цялата страна, ако спрем да се съпротивляваме.“
Още: Първите думи на украинския боец, който загуби речта си заради изтезанията в плен (ВИДЕО)
Още: Над 100 хил. украински военни са напуснали самоволно частите си от 2022 г. насам
