Изменението на климата може да доведе до загуба на 4 % от глобалното годишно икономическо производство до 2050 г. и да засегне непропорционално много по-бедни части на света, сочи ново проучване на 135 държави.
Рейтинговата компания S&P Global, която дава кредитни оценки на държавите въз основа на състоянието на техните икономики, публикува доклад, в който се разглежда вероятното въздействие на повишаването на морското равнище и по-редовните горещи вълни, суши и бури, съобщава Ройтерс.
При базов сценарий, при който правителствата до голяма степен се въздържат от сериозни нови политики в областта на изменението на климата, известен като "RCP 4.5", страните с ниски и средни доходи вероятно ще претърпят средно 3,6 пъти по-големи загуби на брутен вътрешен продукт (БВП) от по-богатите, допълва БГНЕС.
Горските пожари, наводненията, големите бури и недостигът на вода в Бангладеш, Индия, Пакистан и Шри Ланка означава, че Южна Азия е изложена на риск за 10-18 % от БВП, което е приблизително три пъти повече от Северна Америка и 10 пъти повече от най-малко засегнатия регион - Европа.
Централна Азия, Близкият изток и Северна Африка, както и Африка на юг от Сахара също са изправени пред значителни загуби. Страните от Източна Азия и Тихоокеанския регион са изправени пред сходни нива на излагане на риск като тези в Субсахарска Африка, но главно заради бури и наводнения, а не заради горещи вълни и суша.
"В различна степен това е проблем за целия свят", каза главният анализатор на правителствени кредити в S&P Роберто Сифон-Аревало. "Едно от нещата, които наистина изпъкват, е необходимостта от международна подкрепа за много от тези (по-бедни) части на света".
Държавите около екватора или малките острови обикновено са по-застрашени, а икономиките, които са по-зависими от сектори като селското стопанство, вероятно ще бъдат по-засегнати от тези с големи сектори на услугите.
За повечето страни излагането на климатичните промени и разходите, свързани с тях, вече се увеличават. През последните 10 години само бурите, горските пожари и наводненията са причинили загуби от около 0,3 % от БВП годишно в световен мащаб според застрахователната компания Swiss Re.
Световната метеорологична организация (СМО) изчисли също, че средно всеки ден през последните 50 години някъде по света се е случвало бедствие, свързано с времето, климата или водата, което е причинило 115 смъртни случая дневно и над 202 млн. долара загуби на ден.
Сифон-Аревало от S&P заяви, че някои държави вече са претърпели понижение на кредитния си рейтинг поради екстремни метеорологични условия, като например някои карибски острови след големи урагани.
Но той заяви, че новите данни не предстои да бъдат включени в моделите на компанията за определяне на суверенни рейтинги, тъй като все още има твърде много неизвестни, например как страните могат да се адаптират към промените.
Миналогодишно проучване на група британски университети, разглеждащо по-екстремното повишаване на глобалните температури, прогнозира, че до 2030 г. рейтингите на над 60 държави могат да бъдат намалени поради глобалното затопляне.
Някои експерти предложиха да се въведе подвижна скала за рейтингите, при която силно изложените на климатични промени държави да имат една кредитна оценка за следващите около 10 години и друга за по-далечно бъдеще, когато проблемите вероятно ще бъдат осезаеми.
"Стремим се да кажем какво е важно и къде", каза Сифон-Аревало. "Но ние не оценяваме по най-лошия сценарий, а по базовия."
