Европейски оръжейни компании предупреждават все по-открито, че зависимостта им от внасян от Китай специфичен вид памук и нитроцелулоза за производство на боеприпаси заплашва плановете да се разшири производството заради войната в Украйна. Това съобщава британската медийна емблема Financial Times: Барутът: Китай забави Европа със снарядите за Украйна и я принуди да търси иновации (ВИДЕО)
Още: Нападателят от Магдебург: Незабележим и потаен
Още: Заподозреният за нападението в Магдебург е с повдигнати обвинения (ВИДЕО)
Става въпрос за отпадъчен продукт, необходим за производството на нитроцелулоза и оттам на барут – т.нар. памучни стърготини. Нитроцелулозата за барут следва да има по-голямо количество азот - иначе не може да се използва. Водещи оръжейни компании – например германският гигант Rheinmetall, както и шведската Saab, предупреждават, че Старият континент е прекалено зависим от Китай. Що се отнася до този вид памук, Китай държи половината от световния пазар! На второ място е САЩ, с една четвърт, докато в Европа най-напред е Испания, която държи 10% от световния пазар. На Стария континент най-големи вносители са Германия, Швеция и Белгия.
Армин Папергер, главен изпълнителен директор на Rheinmetall, коментира, че Европа разчита на Китай за "повече от 70 процента" от необходимия памук. И опасенията, че Пекин може по политически причини да ограничи износа, карат европейските компании да купуват суровината в огромни количества, когато имат тази възможност.
Още: Зеленски: За контранастъпление нямаме снаряди. Чужди войски сега не мога да поискам (ВИДЕО)
Още: Германия се готви за хибридна атака от Русия
ЕС се цели в производство на 1,4 млн. снаряда калибър 155 милиметра до края на годината, което значи огромен внос на нитроцелулоза. Но източници от бранша казват, че сега има голям недостиг при този внос. А в Русия това си личи много – през 2022 година вносът на нитроцелулоза от Китай струва 3,4 млн. долара, за първите 10 месеца на 2023 година вече е 7,18 млн. долара т.е. два пъти повече.
В интервю за руската държавна информационна агенция ТАСС, контролирана изцяло от Кремъл, директорът на оръжейното производство на "Ростех" Бехан Оздоев каза следното: "Миналата година започнахме промишлено производство на барут от алтернативни суровини - дървесина и лен. Резултатите са положителни: набор от тестове и изпитания със стрелба показаха, че такъв барут по нищо не отстъпва на традиционния. В Русия няма недостиг на дървесни суровини. В бъдеще делът на новите суровини в производството на барут ще достигне 60–70%".
Още: По-малко от 10 дни по-късно: Позната руска петролна рафинерия пак гори (ВИДЕО)
Още: Албания казва край на ТикТок, но все още не завинаги
Да правиш оръжие: Сложно е
В Европа вече търсят алтернативи – например, целулоза за барут от производство на дърво, но Saab казва, че тази идея все още не може да се реализира в промишлен мащаб от шведската компания. Директорът на шведската компания Михаел Йохансон коментира, че въпросът с памука и нитроцелулозата е пример как в мултиполярен свят Запада трябва да търси сътрудничество с държави, които изповядват сходни ценности. А Rheinmetall вече мисли да прави производствена мощност в Долна Саксония – за нитроцелулоза. Компанията има запас от 3 години и засега вносът от Китай не е огромен проблем, но е важно в дългосрочен план Европа да не е толкова зависима, казва директорът на германския гигант Армин Папегер.
На този фон, в края на март The Wall Street Journal публикува буквално скандален материал - че обогатяването на нитроцелулоза с необходимото количество азот е лесно (експертиза на Тексаския технически университет) и че всъщност германската Hagedorn-NC изнася доста нитроцелулоза на основание, че не е за военни цели т.е. няма такова количество азот. Германското икономическо министерство вече коментира, че е затегнало износа на нитроцелулоза - подсказка, че Германия чак сега се е усетила как пропилява суровина, която лесно може да използва за военни цели.
Още: Германската полиция разкри подробности за нападението в Магдебург
Още: 36-годишна дама оглави новото исландско правителство (СНИМКА)
"Ако искате по-голям обем в производството на боеприпаси, не е въпрос само на суровини, но и на изграждане на производствени линии и мощности, а това отнема между 6 месеца и 2 години – за нов завод", заключва пред Financial Times Кристиян Мьолинг, лице на Германския съвет за международни отношения.
Още: Богданов: България кумулативно е произвела повече боеприпаси от цяла Европа през 2023 г.
