Колумнистът на Le Figaro Гийом Табард се чуди дали Еманюел Макрон се притеснява от кадрите от Нидерландия, където протестите прераснаха във въстание и раздразнение от ограниченията и сблъсъци с правоприлагащите органи. „Държавният глава, чийто мандат е помрачен от няколко неочаквани или неконтролируеми огнища на насилие, много добре знае, че е необходимо много малко, за да се премине от разочарование до гняв и от гняв до бунт“, отбелязва авторът на статията, представена от агенция Фокус.
Намирайки се „на ръба на икономически и психологически колапс“, Франция не може да си позволи да бъде шокирана от насилие. Ето защо президентът на републиката искаше да изчака и да се увери, че вечерен час не е достатъчен, преди да вземе решение за нова карантина, обяснява журналистът. Тъй като нивото на подкрепа за карантинните мерки продължава да спада - от 85% през май, до 60% през октомври и 40% днес - Макрон усеща, че всяко съобщение за някакви прекалено сурови мерки може да „подпали страната“.
В резултат на това се използва „добрата стара техника на постепенно привикване“: от миналия уикенд всеки можеше да се досети за неизбежността на третата карантина, въпреки че Елисейският дворец беше възмутен от „течовете“ и непотвърдени изявления. От сряда станаха известни разглежданите варианти, включително най-„твърдите“. И докато решението ще остане еднакво трудно, шоковият ефект ще бъде поне частично смекчен, сигурен е наблюдателят.
След обявяването на новите мерки грижата на Еманюел Макрон ще бъде да предотврати „ефекта на тенджера под налягане“, в резултат на което „съпротивата“, която той толкова често приветства, може да се превърне в неподчинение, от което той не спира да се страхува, подчертава авторът Все още в паметта на Макрон са живи продължителните протести на „жълтите жилетки“ и протестите срещу пенсионната реформа, които хвърлиха правителството в смут поради отсъствието на определен лидер, като това често водеше до приемане на непредсказуеми мерки.
Първите призиви за гражданско неподчинение - хаштагът #JeNeMeConfinerai („Няма да се изолирам“) в Twitter, както и конкретни и често „сърцераздирателни” свидетелства за тежкото положение - всичко това прави изпълнителната власт наясно с нестабилността на момента, заключава наблюдателят.
