Журналистите от Project Syndicate Кишор Мабубани (Kishore Mahbubani), Клаус Шваб (Klaus Schwab) коментират кои са онези качества на лидера, които го правят велик.
Според Клаус Шваб това са сърцето, мозъкът, мускулите, нервите и душата. За Кишор – съчувствието, проницателността, смелостта и способността да се откриват таланти и да се разбират сложните неща. Степента на пресичане на тези два списъка говори много.
Не случайно и двата списъка започват със сърцето. Подобно на Нелсън Мандела и Махатма Ганди, лидерът не може да постигне величие без дълбока емпатия към народа си. Това чувство стимулира борбата срещу несправедливостта, с която хората се сблъскват.
В нормални времена тези лидери не се появяват. Но сега времената не са такива. Напротив, безпрецедентното ниво на неравенство в много държави е точно онзи вид несправедливост, който може да доведе до появата на велики лидери, съчувстващи на онези, които са на „дъното“.
Министър-председателят на Канада Джъстин Трюдо – младият лидер, на когото са възложени много надежди, беше избран отчасти благодарение на обещанието си да помогне на обикновените хора.
Следва мозъкът – способността да пресееш много информация, с която непрекъснато ни заливат, за да вземеш умни решения в сложния и бързо променящ се свят. Тук някои съвременни лидери демонстрират огромни способности.
Например, увеличаването на растежа и развитието на икономиката в Китай и Индия стана следствие от факта, Си Дзинпин и министър-председателят Нарендра Моди разбират икономическите и социалните трудности и перспективи, свързани с Четвъртата промишлена революция. Те знаят в какви сложни условия трябва да се развиват новите, динамични отрасли, които водят икономиката на страните им в предните редици на научния и техническия прогрес.
Разумната употреба на нови технологии помага в борбата с бедността. Милиарди индийци, които са се присъединили към системата „Аадхаар“ (електронен паспорт) сега имат пряк достъп до системата за социална защита, преодолявайки бюрократичните бариери. Милиарди китайци, които осъществяват мобилни плащания с помощта на смартфоните си, имат пряк достъп до всички видове потребителски стоки, което повишава качеството им на живот.
По данни на Pew Research Center, 87% от китайците оценяват положително текущата икономическа ситуация в страната, а 82% са уверени, че децата им ще живеят по-добре в сравнение с тях. По същия начин 83% от индийците възприемат положително икономическата ситуация в страната, а 76% от тях са сигурни, че децата им ще живеят по-добре.
Трето, критично важно, качество на великия лидер е смелостта (или нервите). Бежанската вълна в Европа, особено тази на сирийските бежанци през 2015 г., предизвика редица полулистки настроения, политическите лидери започнаха активно да призовават за затварянето на границите. Слабите лидери се подадоха на този натиск, приемайки риториката на популистите или оказали се под натиска на разгорещените си конкуренти.
Не но не и германският канцлер Ангела Меркел. Тя даде силен пример, като се съгласи да приеме милиони бежанци. В началото отношенията ѝ с избирателите и дори с много от членовете на нейната партия се влошиха до там, че някои започнаха да пишат политическата ѝ епитафия. Но открояващата ѝ се смелост в крайна сметка беше възнаградена. Сега в целия свят тя е смятана за един от най-силните лидери на нашето време.
Със спокойните си маниери президентът на Индонезия Джоко Видодо показва подобна смелост. Индонезия, както и Европа се сблъска с нарастващ натиск от страна на националистически и популистки сили, които се опитват да ликвидират петте принципа на толерантности, които лежат в основата на индонезиейската държавност.
За да може смелостта да води до положителни промени са нужни мускули, т.е. Влияние и авторитет, които да позволят да се действа, а това изисква добро разбиране на политическата реалност. Подобна проницателност изигра важна роля в политическата система на Ирландия. Тази дълбоко консервативна страна избра министър-председателя Лео Варадкара, който е с индийски корени и е гей.
Папа Франциск демонстрира как всички тези различни качества могат да се съединят, създавайки силния лидер. Проницателността, смелостта, нравствеността и интелектът са в основната на неговия стремеж да променят позицията и възприемането на римо-католическата църква в света.
Например, традициите забранявате на папата да одобрява хомосексуалността, но той прояви смелост да каже следното: „Ако човек е гей, търси Бога и има добра воля, кой съм аз да го съдя?“ Освен това папа Франциск „скъса“ с традиционната позиция на Църквата, заявайки, че жените, заплашени от вируса зика, биха могли да ползват някои изкуствени средства за контрацепция.
Като цяло папа Франциск демонстрира смелост и мъдрост, поддържайки по-децентрализирана структура на църквата и обявявайки се за църква, която да е „дом за всички“.
Повечето лидери, рано или късно свикват с комфорта, но папа Франциск продължава да води обикновен и непретенциозен начин на живот, без привилегии.
В света, който се променя по-бързо, отколкото преди, трябва да търсим лидери, които са способни да защитят и отстояват интересите на хората, които представляват. Това означава, че трябва не просто да критикуваме недостатъците на слабите лидери, но и да подчертаваме успехите на силните. Те може да са малко, но ги има и трябва да ги приветстваме.
