Потребителите може да възприемат безконтактното пазаруване като по-практично по време на пандемията на коронавируса, но също така виждат липсата на контакт като подкопаване на човешките отношения, твърди проучване.
Безконтактните плащания и пазаруването вече присъстваха чрез онлайн пазаруването, използването на банкови карти или приложения за смартфони в магазините, или с камери в касите за магистрални такси или използване на виртуални асистенти.
Но пандемията COVID-19 акцентира върху тяхното присъствие и утвърждава тяхната употреба, установява изследването "Безконтактното поема контрола над живота ни" от l'Observatoire Cetelem.
Но потребителите имат смесени чувства по този въпрос и като цяло "опитът се разглежда в негативна светлина почти навсякъде в Европа", каза Флавиен Ньови, който ръководи икономическия изследователски център, който е част от банковата група BNP Paribas.
Проучването установи, че 73% от анкетираните свързват поне един отрицателен термин с безконтактен, срещу само 58%, които го свързват с положителен.
Самотата и тъгата оглавиха класацията.
"Намираме се и в период, в който ситуацията претегля настроенията, когато европейците имат впечатлението, че страдат", каза Ньови.
Резултатите със сигурност биха били различни, ако проучването беше проведено по време на първата вълна на блокиране преди една година, добави той.
Проучванията са проведени в 15 европейски държави през ноември и декември, като са използвани представителни извадки от населението във всяка държава. Въпреки негативните конотации с безконтактността, потребителите виждат и практическите ползи, по-специално възможността да пазаруват хранителни стоки онлайн, да извършват банкови операции или да общуват с определени държавни органи, както и да работят от вкъщи.
Но изследването подчерта „загубата на социални контакти въпреки социалните мрежи“ и установи, че човешките отношения са „ахилесовата пета на безконтактността“.
Ако 80 процента от европейците очакват по-безконтактно общество след 10 години, само малко мнозинство от 53 процента казват, че считат това за положително развитие.
В по-краткосрочен хоризонт l'Observatoire Cetelem откри срив в потребителските настроения в Европа, като тенденцията е налична във всички изследвани страни. Ньови каза, че спадът в желанието на европейските потребители да харчат противоречи на опита по време на световната икономическа криза през 2009 г. и по време на европейската криза на държавния дълг през 2012 г.
