Започват ключовите парламентарни избори във Франция, които ще се проведат на 30 юни и на 7 юли, а резултатите от вота могат критично да прекроят страната в дългосрочен план.
Още: Заради репресиите над протестиращи: САЩ санкционираха създателя на „Грузинска мечта“
Още: Франция: Заплахите срещу проевропейския президент на Грузия са неприемливи
Очакванията са президентът Еманюел Макрон да претърпи съкрушителна загуба от крайнодясната "Национален сбор" и оформилата се нова алтернатива на левите и зелените, които обединяват усилия срещу либералите на Макрон.
От началото на годината Габриел Атал е начело като най-младия премиер, който Франция някога е имала. Той е четвъртият премиер при президента Еманюел Макрон от 2017 г. насам. Изборите през 2022 г., довели до парламент без мнозинство за президента, постави трудна задачата за премиерите Елисабет Борн и Атал. Те все пак успяха да прокарат спорни законопроекти като закона за пенсионната реформа и законопроекта за имиграцията.
Още: Френският вътрешен министър: Може да има безредици след парламентарните избори
Още: Руските власти са изчистили едва 0,03% от мазута от авариралите танкери в Черно море: Еколог
Още: Пътници във влак останаха блокирани с часове под Ламанша
На 9 юни Еманюел Макрон изненада почти всички, когато обяви разпускането на парламента и свика предсрочни избори като отговор на катастрофалните резултати от негова страна на изборите за Европейски парламент. Те от своя страна показаха катастрофална почти двойна преднина за крайнодесните на Марин льо Пен.
Още: Фицо и Путин се наговарят за мирни преговори, без да питат Украйна (ВИДЕО)
Още: Руски съд глоби TikTok с 3 милиона рубли
Снимка: Getty images
Изненадата в изненадата
В ретроспекция мисленето на Еманюел Макрон, че левицата няма да се обедини, беше огромна грешка. Заплахата от екстремистко правителство винаги е била силен фактор за единство, а левицата почти винаги и единствено се обединява като крайна мярка. Именно Макрон предложи и двете условия на 9 юни - само 24 часа след като президентът разпусна Асамблеята, четиримата бивши лидери на NUPES сключиха предизборна коалиция. Тя е съставена общо от 20 партии и подкрепена от 22 други и обещава да бъде по-консенсусна от крайнодесните. Дори бившият президент Франсоа Оланд, смятан от мнозина от левицата за предател, се кандидатира отново.
Още: От Нова година: Влизат в сила нови ограничения за пушенето в Милано
Още: Туск разкритикува Орбан заради подкрепата му към Русия
Още: Ако спечели изборите във Франция: Национален сбор няма да предаде Украйна
Този субект първоначално получава около 27% на изборите за ЕП заедно, в съответствие с последните проучвания и с резултата от 26%, който NUPES получи през 2022 г. По този начин се очаква да се направят много балотажи.
Движеща сила на левицата - радикалната партия, основана от Жан-Люк Меланшон, често е мишена заради своите нападателни и крайни стратегии. Нейният стил на управление, който някои смятат за центриран около култа към лидера, също се сблъска с критики и се появи отново по време на кампанията.
Резултатите от социологическите проучвания за президентските балотажи между Жан-Люк Меланшон и Марин льо Пен са склонни да потвърдят, че "републиканският фронт" сега работи срещу левите или поне срещу Меланшон.
Снимка и данни: Europe Elect
Още: Ще ни се отразят ли политическите трусове във Франция? Анализ на Радослав Илиев (ВИДЕО)
Бардела ли е следващият премиер?
Основателно социологическите агенции и наблюдатели задават въпроса дали се задава първото крайнодясно правителство начело с лидера Джордан Бардела, който е съвременния доверен човек на льо Пен. Лидерът на "Национален сбор" обаче вече заяви, че ще стане следващият министър-председател само ако избирателите му осигурят абсолютно мнозинство, т.е. 289 места.
Ако не го направят, президентът Макрон ще трябва да бъде иновативен, за да състави ново правителство. Другите опции включват програмен кабинет, "републиканско" правителство, "технически" кабинет без политически лица или безкраен цикъл от свалени правителства от всички страни, които биха могли да предизвикат институционален колапс, тъй като Конституцията забранява ново разпускане през следващата година.
Иначе изборите за национален парламент използват система от два тура в едномандатни райони, за да изберат 577-те депутати, които ще се съберат в следващия законодателен орган на Националното събрание, а именно - долната камара на френския парламент. Ако нито един кандидат не достигне абсолютното мнозинство от подадените гласове на първия тур, седмица по-късно се провежда балотаж с първите двама кандидати. Балотажът може да включва трети кандидат, ако за тях са гласували поне 12,5% от регистрираните избиратели. Това правило може да промени много неща този път, тъй като се прогнозира по-висока избирателна активност от обичайното.
Още: Скандал преди изборите: Съветничката по сигурността на Льо Пен се оказа руски агент
