Предградията на Мюнхен. Октоберфест е в разгара си. Срещаме се с Василий в един тих парк край града. Мъжът е в Германия от близо месец. Той е един от първите руски дезертьори, които са успели да пристигнат законно в страната.
Василий не е истинското му име. Младият човек казва, че тук се чувства в безопасност, но се страхува за роднините си, които са останали в Русия. Там издирват Василий. Грозят го 15 години затвор за дезертьорство.
Василий: "Аз съм украинец. Няма да се бия срещу народа си."
Василий е артилерист. Учил е във военна академия и няколко години е бил войник на договорна служба. Отдавна се е разочаровал от армията и безуспешно се опитвал да напусне въоръжените сили. След руското нахлуване в Украйна обаче получил заповед да замине: "Призоваха ме и ми казаха: готви се да заминеш, на фронта има нужда от нови хора", спомня си мъжът. Той категорично отказал да воюва. "Аз съм украинец по националност и баща ми е украинец, няма да се бия срещу собствения си народ", казал на началника си.
Въпреки увещанията и заплахите Василий не заминал за фронта. Но и не бил освободен от военното си поделение. И той, и другите дезертьори, с които ДВ разговаря, разказват, че не е никак лесно човек да се уволни от армията. А след като бе обявена частичната мобилизация от Владимир Путин, това станало напълно невъзможно. Наказанието за самоволно напускане и дезертьорство междувременно е увеличено до 10, респективно 15 години затвор.
"Разбрах, че изход няма", спомня си Василий. "Обадиха ми се от поделението и ми казаха: или отиваш на война, или ще заведем наказателно дело срещу теб. И ще попаднеш в затвора, откъдето след това така или иначе ще те пратят на фронта." Тогава Василий решил да избяга от Русия.
Виктор: "В онзи момент бе просто невъзможно да се откаже"
Според изчисленията на организация, помагаща на руснаците да избегнат наборната служба, над 500 дезертьори са напуснали страната след обявяването на мобилизацията. Това е броят само на онези от тях, които са се обърнали за помощ към правозащитниците. Реалният брой на дезертьорите навярно е значително по-голям.
Повечето от тях не разполагат със задгранични паспорти и бягат в страни като Казахстан и Армения. Сред тях е и Виктор, офицер свързочник. Той също ни помоли да променим името му. За разлика от Василий, Виктор е участвал във военните действия в Украйна. Във видеовръзка от столицата на Казахстан Астана Виктор разказа, че той също се е опитал да напусне армията. Помолили го да отиде на една последна командировка, която се оказала учение в анексирания Крим през февруари 2022 година. На 24 февруари неговото подразделение участвало в пълномащабното руско нахлуване в Украйна.
"Вдигнаха ни в 5 ч. сутринта, строиха ни в колони и ни казаха да вървим. Не ни казаха къде отиваме, просто ни строиха в колони - заминаваш и нищо не можеш да направиш", спомня си Виктор. "В този момент бе просто невъзможно да кажеш "отказвам да нося оръжие и няма да се бия. Ако побегнеш напред, ще те застрелят украинците, ако побегнеш назад, ще те хванат твоите."
Виктор е бил свързочник и е отговарял за надеждността на комуникациите. Останал в Украйна до лятото на 2022 година. "Видях разстреляните пленници и чух заповедите, дадени от командира на подразделението за стрелбата", казва той. Но уверява, че "подобно нещо като в Буча" не е имало. Виктор научил за пръв път за масовите убийства на цивилни в Украйна в края на април и началото на май, когато успял да влезе в интернет. "Тогава преосмислих много неща", казва той.
Евгений: "Стреляха по мен и аз също стрелях"
Евгений, който е офицер от специалните части, също бил изпратен на военни учения по границата с Украйна през февруари 2022 година. Мъжът е от бедно семейство и за него армията представлявала добра възможност за социално израстване. "Надявахме се и вярвахме, че няма да има война", казва младият мъж и описва настроенията в семейството през февруари миналата година: "Знаехме, че Путин е убиец и лъжец, но не вярвахме, че може да е толкова фанатичен, за да започне война. Но се оказа, че сме се лъгали", казва Евгений.
На 24 февруари частта му прекосила границата с Украйна. "За нас всичко беше печално. На 30 март загина почти цялата рота", разказва той за бойните действия. "Когато бяхме близо до Киев, не взимахме пленници, защото нямаше възможност да ги закараме в Русия, те бяха избити." И след това добавя: "В крайна сметка украинците също убиваха пленници".
Евгений уверява, че той самият не е участвал в убийствата. "Готов съм да се изправя пред съда. Не се страхувам от това. Дори да ме сложат на детектор на лъжата, съвестта ми е чиста. Да, воювах, да, стрелях. Стреляха по мен, и аз стрелях, защото аз също искам да живея."
След провалената офанзива край Киев взводът му бил прехвърлен в Донбас. За да се измъкне оттам, той се прострелял в крака. "Бяхме край украинските позиции, осакатихме се взаимно и казахме, че украинците са ни обстрелвали. Повярваха ни и ни изпратиха в болница в Русия", завършва историята си Евгений.
Източник: Дойче веле
