Наталия Зарицкая е съпруга на един от бойците от станалия вече легендарен завод „Азовстал“ в Мариупол. За това как са поддържали връзка през тези месеци, как е живял мъжът й в подземията и как са сключили брак през Telegram тя разказва в интервю за NV.ua.
Богдан, съпругът на 36-годишната Наталия Зарицкая от Киев, в момента е в плен. Двойката е заедно от три години, точно толкова, колкото 31-годишният мъж е прекарал в служба в редиците на батальона "Азов". На рождения си ден, намирайки се все още сред руините на бомбардирания завод, Богдан предлага на Наталия да се оженят. Правят го през Telegram като командирът на полка съставя необходимия акт и го изпраща в имейл до ритуалната служба в Киев, а юристът на полка подготвя останалите документи.
Днес Наталия е част от организацията на съпругите и майките на защитниците на „Азовстал“ „Жените от стомана“ и търси начин да помогне за връщането на съпруга си и неговите бойни другари обратно у дома.
Наталия разказва, че почти през цялото време на тяхното познанство двамата са поддържали предимно дистанционна връзка заради военната служба на Богдан. За последно са се видели на живо на Свети Валентин малко преди Русия да нахлуе в Украйна. Богдан от самото начало на инвазията се е намирал в завода „Азовстал“ за разлика от много други бойци, които са се добрали дотам чак след пробив от десния бряг на река Калмиус, разделяща Мариупол на две части.
„Още на 24 февруари сутринта получих съобщение от него „Мило, във война сме!“ Първите дни настроението беше нормално – момчетата бяха подготвени, защото отдавна воюваха в Донбас. Сериозно се притесних, когато мъжът ми започна да пише, че са обградени и се чуди защо не ги извеждат оттам. Чак след време се разбра каква е била тяхната мисия - да задържат противника, за да не може той да съсредоточи големи сили по други направления“, казва Наталия.
Когато пуснаха Starlink, получих наведнъж всичките му 200 СМС-а
Да се поддържа връзка в блокадата се оказало истинско предизвикателство.
„Първоначално си пишехме в месинджър, но после връзката прекъсна за две седмици. Един журналист тогава успя да се измъкне от Мариупол и от него дойде информацията, че заводът е бил силно бомбардиран и че Богдан с 99% сигурност е загинал“, спомня си Зарицкая.
„Но в онзи ад, в който живеех, аз продължих да пиша съобщения на Богдан - всяка вечер, всяка сутрин, всеки ден и всяка нощ. Те, разбира се, оставаха непрочетени. Докато един ден получих обаждане и чух гласа му – вярно, чак на петия опит, защото го заглушаваше постоянният звук от стрелбата.“
„Тогава разбрах, че той се излага на безумен риск всеки път, когато ми се обажда. Защото му се налагаше да стигне до определена точка, където има интернет връзка и да се изкачи на едно възвишение. Помолих го да избере безопасността пред това да се чуваме. И връзката ни изчезна напълно – 15 дни нямах новини от съпруга си.“
Наталия разказва, че след като е пуснат Starlink (компанията на Илон Мъск „SpaceX“ активира сателитната интернет услуга Starlink в Украйна по молба на властите на страната – бел.ред.) тя получава наведнъж всичките 200 съобщения, които Богдан й е писал през това време. „Това беше нещо като хроника на войната – тъй като общувахме от разстояние и имахме слаб интернет, в началото на всяко съобщение ние винаги посочвахме датата и часа. В съобщенията си Богдан описваше събития, места и хора, пишеше ми колко много ме обича. Едно нещо се е запечатало в паметта ми: „Скъпа, днес една ракета полетя към мен, падна в краката ми и не избухна. Знам, че това си била ти, така работи любовта."
Една от снимките, които Богдан й изпраща в началото на април, й показва колко много е отслабнал мъжът й - 20 килограма. Тогава Наталия разбира, че слуховете, че запасите от храна в завода свършват не са преувеличени, положението наистина е катастрофално.
Слизането в мазето при ранените е като Ада на Данте
През май Богдан й пише, че при всяко отиване в мазето при ранените се озоваваш сякаш си "в Ада от поемата на Данте“ („Ад“ е първата част на поемата „Божествена комедия“ на Данте Алигиери, писана през XIV век, която описва преживяванията на душите в Ада – бел.ред.). Стотици тежко ранени, половината от които не могат да се движат сами, защото нямат крайници. Крайниците им са отрязани на живо без болкоуспокояващи, защото в условия на липса на санитарни материали, вода, лекарства и елементарна хигиена ранените развиват гангрена и могат да умрат от раните си.
Самият Богдан оцелява от обстрел с касетъчни бомби и описва подробно на Наталия как трябва да действа в такъв случай, ако се случи в Киев да бъде използвано такова оръжие. Разказва й и как са обстрелвани с тежки противобункерни бомби и с разновидност на фосфорните бомби, които изгарят всичко наоколо. Пише й, че около 70 души са загинали при една такава експлозия - просто са се стопили до кости. Като цяло всичките му другари, с които е живеел в една стая, след като е бил преместен в Мариупол, са загинали по един или друг начин.
Заради ранените и цивилните не можем да опитаме пробив
По думите на Богдан присъствието на цивилните в подземията на завода, както и ранените, които трябвало да бъдат обгрижвани и не можело да бъдат изоставени, направило невъзможно да се опита „последен отчаян опит за пробив на блокадата“.
Наталия разказва, че съпругът й е очаквал да се бие до смърт в „Азовстал“. „Няколко пъти ми е казвал, че няма да има плен. Защото пленът е равнозначен на сигурна смърт. Затова ме беше помолил дори да не го търся в списъка на пленниците. И когато научих, че им е дадена заповед да сложат оръжие, много се уплаших, че Богдан може да не се предаде и да направи нещо със себе си. Когато потвърдиха, че всички ще изпълнят заповедта, въздъхнах с облекчение. Но тогава осъзнах, че не знам нищо за споразуменията и условията по предаването и че пленът може да се окаже по-лош от мъките в завода“, споделя тя.
"В деня, в който трябваше да се предаде, Богдан ми писа, че сигурно ще ги откарат в Еленовка, в затвора на територията на т.нар. ДНР. Но дали е стигнал дотам и дали изобщо е жив, не зная. Прегледах всеки видеоклип и всяка снимка, публикувани от руските източници, но не видях съпруга си на тях. Но разбирам, че там не са 10 или 100 човека и не може всички да бъдат снимани." Наталия продължава да очаква някаква информация.
ОЩЕ: Фейк: Защо американският адмирал Ерик Олсън не е пленен в "Азовстал"
"Богдан ми е написал прощално писмо и ми каза да го прочета след като бъде потвърдено съобщението за смъртта му или три месеца след като се преустанови всякаква връзка с него. До този момент е изминала една трета от това време, защото за последно той ми писа на 17 май, в деня, когато е напуснал завода „Азовстал“: „Мило, обичам те, тръгвам“.
Наталия все пак е успяла да се свърже с горещата линия на Националното информационно бюро на Украйна, откъдето са й потвърдили, че мъжът й се намира в списъка на военнопленниците. Представител на Международния Червен кръст от друга страна я е уведомил, че е регистрирано излизането му от завода, но оттам нататък с повече данни в организацията не разполагат.
Зарицкая сигнализира и че междувременно в Украйна са се активизирали измамници, които изпращат съобщения до съпругите на военнопленници, в които им обещават да върнат мъжете им срещу откуп или да ги придвижат напред в списъка за размяна срещу определена сума. Тези случаи вече се разследват от полицията.
