Войната на Русия в Украйна доказа, че почти всички предположения са погрешни, а сега Европа се чуди още повече какви са следващите стъпки на Москва и Владимир Путин, пише CNN в свой анализ.
Февруарската инвазия беше изненадваща във всяко отношение - и за тези, които смятаха, че Москва е достатъчно здравомислеща, за да не опита да осъществи такъв мащабен и безразсъден план, и за онези, които твърдяха, че руските военни ще преминат безпроблемно през страна с 40 милиона души население в продължение на дни.
Изненадани бяха и онези, които смятаха, че руснаците разполагат с технически и разузнавателни възможности да направят нещо повече от случайно бомбардиране на цивилни райони със старомодна артилерия, която кремълските военни са усъвършенствали още от Грозни в Чечения през 90-те години на миналия век. И накрая, войната бе изненада за хората, които твърдяха, че не е възможно да заплашваш с ядрени оръжия, защото унищожението, което те ще донесат, ще бъде пълно за всички на планетата.
Въпреки това до края на 2022 г. Европа се сблъска с редица неизвестни, които не можеше да си представи през януари миналата година. Накратко - армия, някога смятана за третата най-страховита в света, нахлу в по-малката си съседка, която допреди година се отличаваше предимно с IT сектора и селското си стопанство.
Русия похарчи милиарди евро за привидна модернизация на въоръжените си сили, но се оказа, че това до голяма степен е фарс. Тя откри, че веригите ѝ за доставки не работят на няколко десетки километра от собствената ѝ граница; че оценката ѝ за Украйна като нация, която отчаяно се опитва да се освободи от собствения си "нацизъм", е изкривен продукт на преценката на подчинените на Владимир Путин.
Русия се сблъска и със Запада, който далеч не беше разединен и колеблив, а напротив - с удоволствие изпрати част от боеприпасите си на източната граница на Украйна. Западните силни на деня може да се почувстват изненадани и от факта, че червените линии на Русия изглежда се променят постоянно, тъй като Москва осъзнава колко ограничени са неядрените ѝ възможности. Нищо от това не трябваше да се случва. След като обаче се случи, какво прави Европа и за какво се подготвя?
Ключът е в това колко неочаквано обединен се оказа Западът. Въпреки разногласията по отношение на Ирак и Сирия и частичното нежелание да се изразходват 2% от БВП за сигурност - Европа и САЩ са на една вълна по отношение на Украйна. Понякога Вашингтон застава на по-предпазлива позиция. Има и изключения като Унгария, която усложнява всички процеси по подкрепата за Киев. Но промяната е в посока на единство, а не на различие. И това е голямата изненада, анализира Ник Уолш от CNN.
Твърденията, че Русия е загубила войната, са все още преждевременни. Все още има променливи, които могат да доведат до патова ситуация в полза на Москва или дори до обрат. Възможно е НАТО да загуби търпение или хъс по отношение на доставките на оръжие и да потърси по-удобно икономическо решение, отколкото дългосрочна сигурност, настоявайки за неизгоден за Киев мир. Но засега това изглежда малко вероятно.
Русия се е укрепила на източния бряг на река Днепър в Южна Украйна и има предимството, че фронтовите линии на Донецк и Луганск на изток са по-близо до руската граница. Предизвикателствата обаче са огромни: лошо обучените и принудително призовани войници представляват 70 000 от силите на фронтовата линия.
Междувременно духът на украинците е все още висок, а западните оръжия продължават да пристигат. Откакто през септември руските сили се разпаднаха около североизточния град Харков, където линиите им за снабдяване бяха прекъснати от по-интелигентните украински сили, динамиката е изцяло срещу Москва.
Перспективата за руско поражение може да се разглежда в по-широк план. Руските въоръжени сили ще се нуждаят от десетилетия, за да си възвърнат статута и да могат да се противопоставят на НАТО. Това е може би най-голямата загуба за Кремъл - дългогодишните усилия, използвани за възстановяване на репутацията на Москва като умен, асиметричен противник, разполагащ с конвенционални сили, се изпариха за около шест месеца лошо управление.
ОЩЕ: Руски доброволец: С такова ниво на военна некомпетентност нямаме шанс при зимна украинска атака
Въпросът за ядрената сила все още е актуален, най-вече защото Путин обича да се позовава на него редовно. Но дори и в този случай заплахата от страна на Русия е отслабнала. Първо, НАТО изпрати недвусмислени сигнали за конвенционалното опустошение, което нейните сили биха причинили, ако бъде разположено каквото и да е ядрено устройство. Второ, някогашните съюзници на Русия - Индия и Китай - бързо оцениха последователните руски поражения и публично осъдиха ядрената реторика на Москва. И накрая, пред Москва остава един въпрос, чийто отговор никой не иска да знае - ако веригите за доставка на дизелово гориво за танковете, които са на 60 километра от руската граница, не работят, тогава как може да е сигурно, че "бутонът" ще сработи, ако един побеснял Путин го натисне? Няма по-голяма опасност за една ядрена сила от това да разкрие, че нейните стратегически ракети и потенциал за ответен удар не работят.
ОЩЕ: Киев: Знаем всички места, където се държат и преместват руските ядрени оръжия
Въпреки този осезаем упадък на Русия, Европа не очаква ера на по-голяма сигурност. Призивите за увеличаване на разходите за отбрана са по-силни и още по-разпространени, дори и да идват в момент, когато Русия се оказва по-малко заплашителна. Европа започва да осъзнава, че не може да разчита на САЩ за собствената си сигурност.
Междувременно хиляди невинни украинци загиват в резултат на егоистичния и погрешен опит на Путин да възроди царската империя. В по-широк план авторитаризмът е разобличен като катастрофална система, от която могат да избухнат войни.
И все пак от това бедствие произлезе нещо добро, смята международният анализатор на CNN. Европа вече знае, че трябва спешно да се откаже от зависимостта си от руския газ в дългосрочен план, тъй като икономическата зависимост от изкопаемите горива на диктаторите не може да доведе до дългосрочна стабилност.
В продължение на повече от 70 години Русия и Западът държаха света в плен на взаимно гарантирано унищожение. Това беше мир, основан на страха. Това поражда и една не толкова плашеща перспектива: че Русия - подобно на много автокрации преди нея - може да изчезне, увредена от собствената си вътрешна зависимост от страха.
Сегашното предизвикателство пред Европа е да се справи с Русия, която се намира в такова състояние, което има изгледи да премине в контролиран упадък. Едно трайно успокоение може да бъде, че след като сме подценили потенциала на Москва за злонамереност, рискът за Европа би бил да надценим нейния потенциал като заплаха.
