Намерението на Финландия да стане 31-ият член на НАТО е стратегическа стъпка, която укрепва границата на военния алианс с Русия, но осигурява на коалицията ограничен допълнителен военен капацитет.
Ето основните факти, синтезирани от АФП:
- Русия е "по-уязвима"
Финландия наруши десетилетията на неприсъединяване и поиска да стане член на Организацията на Северноатлантическия договор, след като Русия нахлу в Украйна през февруари миналата година. За Москва, която многократно е предупреждавала НАТО да не се разширява, присъединяването на Финландия увеличава присъствието на блока точно на западния й праг.
Русия - която има обща граница с Финландия от 1300 км - заяви в понеделник, че в отговор ще засили военното си присъствие в западната и северозападната част на страната.
ОЩЕ: НАТО: Непоколебими сме да защитаваме всеки сантиметър от територията си
С присъединяването на Финландия към НАТО "северозападният фланг на Русия става по-уязвим", написаха в петък експертите по сигурността Николас Локър и Хели Хаутала в сайта War on the Rocks, посветен на отбраната.
"Тогава границата ѝ с алианса ще се простира от Северния ледовит океан до Балтийско море".
- Повече граници на НАТО за защита
Като член на НАТО Финландия е обвързана с клаузата за взаимна отбрана на алианса, член 5. Тя ще се възползва не само от конвенционалната военна помощ на своите съюзници, но и от ядреното им възпиране. В замяна на това скандинавската държава, която възнамерява да увеличи бюджета си за отбрана с 40% до 2026 г., би могла да предостави част от военните си ресурси за защита на алианса.
Страната с население от 5,5 млн. души наброява едва 12 000 професионални войници. Но всяка година тя обучава повече от 20 000 чрез програмата си за наборна служба, което дава на армията резерв от 900 000 финландци като потенциални резерви. Това означава, че в случай на война армията може да използва 280 000 финландски граждани във всеки един момент. Тя разполага с флотилия от 55 американски бойни самолета F-18, които планира да замени с по-модерни F-35 от 2025 г. нататък, както и с 200 танка и над 700 артилерийски оръдия.
Присъединяването на страната към НАТО обаче означава и стотици допълнителни километри граница, които алиансът трябва да защитава.
- Съюзнически сили
Единственото военно оборудване, което НАТО действително притежава, е флотилия от самолети от системата за въздушно предупреждение и контрол (AWACS), които могат да останат във въздуха в продължение на осем часа и половина без презареждане с гориво и да наблюдават територия, голяма почти колкото Полша, и пет безпилотни апарата за наблюдение на големи височини Global Hawk.
За всички останали военни съоръжения всеки член на НАТО избира с какво да се включи, въпреки че всички са обещали да подсилят източния фланг на алианса.
ОЩЕ: НАТО с най-голямото военно авиоучение досега - 22 страни и над 200 самолета
Например Франция изпрати 500 военнослужещи, които се присъединиха към американските войници в Румъния миналата година, веднага след като Русия нахлу в Украйна. Скоро към тях се присъединиха и холандски и белгийски войници.
Към декември в Румъния бяха разположени около 5000 чуждестранни военнослужещи - най-големият контингент от съюзнически сили на югоизточния фланг на блока.
По данни на Международния институт за стратегически изследвания (IISS) през миналата година НАТО е провела девет съвместни учения - от Източното Средиземноморие до Балтийско море.
- Войските
По данни на Върховния щаб на съюзническите сили в Европа (SHAPE) НАТО може да разчита на до 3,5 млн. войници и служители.
Трите държави, които осигуряват най-много военен персонал, са САЩ с 1,47 млн. активни войници плюс 800 000 резервисти, Турция с 425 000 войници и 200 000 резервисти и Франция с 210 000 войници и 40 000 резервисти.
От 2004 г. НАТО разполага с многонационални сили за реагиране от около 40 000 войници в допълнение към 100 000-те американски военнослужещи, които вече се намират на европейска земя. Тя заявява, че се надява да увеличи този брой до 300 000 войници.
ОЩЕ: 30% от българите искат аут от НАТО, 1/4 не биха защитили нападнат съюзник
В рамките на НАТО са създадени и "предни сили", наречени "Съвместни оперативни сили с много висока степен на готовност" или VJTF, които могат да разгърнат 5000 души за два до три дни.
- "Обновено единство"
През последните години НАТО беше изправена пред екзистенциална криза.
Френският президент Еманюел Макрон през 2019 г. заяви, че НАТО преживява "мозъчна смърт", след като не успя да реагира на едностранното нахлуване на Турция в Североизточна Сирия.
Но "повторното нахлуване на руския президент Владимир Путин в Украйна даде гориво за подновеното единство на Алианса и повторната му ангажираност със съвместната сигурност, управлението на кризи и колективната отбрана", написа през февруари генералът в оставка Филип М. Бридлав, който оглавяваше европейското командване на САЩ.
По данни на IISS оттогава алиансът е удвоил разполагането си от четири бойни групи - в Естония, Латвия, Литва и Полша - на осем, включително в България, Унгария, Румъния и Словакия. Но "вероятно повечето от силите с висока степен на готовност ще трябва да бъдат европейски", се казва в годишната оценка за 2023 г.
