Павлос Елефтераидис, професор по публично право в оксфордския университет, написа обширен текст за Ципрас, преведен от БГНЕС. Публикуваме го без редакторска намеса:
"Коментаторите наскоро предположиха, че гръцкият премиер Алексис Ципрас може да постигне политическо наследство, “несравнимо” с това на никой от предшествениците му, или че е постигнал статут на “държавник”, или че, заедно с неговия колега Зоран Заев, в Северна Македония , той може да бъде номиниран за Нобелова награда за мир.
Тези предложения бяха направени въз основа на две отделни постижения, досегашните данни за фискалната дисциплина на Гърция през последните три години и половина и споразумението за ново име за Бившата югославска република Македония (БЮРМ).
Тези възгледи игнорират характера на гръцкото правителство. Те също проявяват дълбоко циничен поглед към политиката.
Държавник е лидер, който упражнява морално лидерство с оглед на дългосрочния план. Той или тя се противопоставят на изкушенията на високия пост заради принципа. Когато бъдат разгледани по-отблизо, двете политики на гръцкия премиер не показват никакви доказателства за държавност. Ако от тях се възползват Гърция или Европа, в дългосрочен план това няма да бъде преднамерено.
Фискалната дисциплина беше наложена на Ципрас от Европейския съюз. Той се съпротивляваше толкова дълго, колкото можеше. Години наред той използва отровна антиевропейска реторика, казвайки на гръцкия народ, че фискалната дисциплина изобщо не е необходима, а е само резултат от недобросъвестни машинации от чужди „елити“.
Ципрас и неговите тогавашни съюзници говореха за неговите проевропейски опоненти като за предатели и мошеници и като „неистински гърци”. Като подкрепиха всяка налична теория на конспирацията, те подкопаха всички усилия да се постигне фискална корекция и да запазят Гърция в еврозоната. Той все още говори със заплаха към тримата си предшественици. Гръцкото правителство заплашва някои от най-известните си политически опоненти със затворнически присъди. Съдиите и прокурорите, участващи в съответното наказателно разследване, наскоро подадоха оставка, като се оплакват от натиска на правителството да повдигне обвинения срещу проевропейски политици.
Вече на власт, Ципрас се противопоставя на фискалната корекция за шест месеца. Той свика референдум за строгите икономии през юли 2015 г., като се застъпи за гласуване с „не“ и той го спечели. В нощта на референдума европейските лидери му казаха, че Гърция е на път да излезе от еврозоната. Едва тогава той промени курса. Той правеше правилни неща само когато се изправяше срещу позор.
Оттогава неговото правителство се намира в усмирителната риза на подкрепяната от ЕС програма за финансова помощ. Фискалната корекция беше налагане, което той не успя да избяга. Това не бяха действия на държавник.
Примерът с Македония е също толкова неподходящ. Ципрас не се занимаваше с проблема доскоро. Той не спомена за това, например, по време на встъпителната си реч пред парламента като премиер през 2015 г., когато се очакваше ново правителство да очертае политиката за своя мандат. Неговата коалиция с крайно дясната партия "Независими гърци", която се противопостави на използването на името Македония от друга държава, не обсъжда този или някакъв друг въпрос на политика. Коалицията беше напълно цинична: нямаше коалиционно споразумение, нито споразумение за бъдеща политика, а само споделяне на плячката на властта.
Доскоро Ципрас беше щастлив да подкрепи своите националистически съюзници. Той се натъкна на македонския въпрос, когато умереният Зоран Заев стана премиер на БЮРМ през май 2017 г. Заев искаше страната му да се присъедини към НАТО и Европейския съюз. Той е силно мотивиран да търси решение и приема името Северна Македония - макар в сделката да се казва, че националността на гражданите на тази държава ще остане „македонска“. Така Ципрас прегърна възможността, която се появи случайно.
Имаше две краткосрочни ползи от сключването на сделка със Заев.
Първо, този въпрос би могъл да убеди умерено прогресивния гръцки електорат, че Ципрас все пак не е просто демагог.
Втората полза може да бъде, че проевропейската консервативна партия, „Нова демокрация“, ще бъде разделена, защото нейният реформистки лидер, Кириакос Мицотакис, ще подкрепи сделката, докато неговите критици в партията ще бъдат против.
Залаганията се обърнаха. Мицотакис отхвърли сделката, поддържайки партията си обединена. Вместо това „Независими гърци“ напуснаха правителството през януари и оставиха Ципрас с правителство на малцинството за оставащите няколко месеца от мандата му (общите избори се очаква до октомври).
Ципрас не е действал в съответствие с никакъв забележим дългосрочен план или принцип. Точно обратното. Той подкрепяше националистическата десница , когато му е било удобно. След това той се отказа от това, когато неговите изборни перспективи изискваха да се обърне към политическия център. Досега той е упражнявал власт за самосъхранение без никакъв план. Би било напълно погрешно да се нарича такова поведение на държавник. Европа със сигурност се нуждае от далновидни и смели лидери, но би било тъжно, ако позволим на опортюнистите да успеят с грубо превъплътяване."
