С 578 гласа „за“, 24 „против“ и 19 „въздържал се“ европарламентът одобри във вторник нов търговски инструмент, позволяващ на ЕС да реагира, в съответствие с международното право и като крайна мярка, ако ЕС или държавите членки се сблъскат с икономическо изнудване от чужда държава, опитваща се да повлияе на конкретна политика или позиция.
Още: Нападателят от Магдебург: Незабележим и потаен
Още: Заподозреният за нападението в Магдебург е с повдигнати обвинения (ВИДЕО)
Инструментът на ЕС срещу икономическата принуда цели да защити суверенитета на ЕС и на държавите членки в един геополитически контекст, в който чуждестранни сили все повече използват търговията и инвестициите като оръжие, съобщават от пресцентъра на Бюрото на ЕП в България.
Кое ще се брои за принуда?
Според регламента икономическа принуда възниква, когато държава извън ЕС се опитва да окаже натиск върху Съюза или върху държава членка да направи конкретен избор, като прилага или заплашва да приложи търговски или инвестиционни мерки. Този вид принуда отслабва стратегическата автономност на ЕС, но не е обхваната от споразумението на Световната търговска организация (СТО). Механизмът на СТО за уреждане на спорове не е конкретно приложим за случаи на икономическа принуда, освен ако те не включват също аспекти, които нарушават правилата на СТО.
Още: Проучване: Икономиката на Еврозоната вероятно ще се свие
Още: Германия се готви за хибридна атака от Русия
Съгласно новите правила Комисията ще разполага с четири месеца, за да разследва потенциалната принуда. Въз основа на констатациите Съветът ще разполага с осем до десет седмици, за да реши — с квалифицирано мнозинство — дали е налице принуда. Основната цел ще бъде да се започне диалог, за да се убедят органите на страната, която не е членка на ЕС, да прекратят упражняваната от принуда, но ако тези усилия се провалят, ЕС ще разполага с широк набор от мерки за противодействие. Ако се установи принуда и има съгласие между държавите членки, Комисията ще разполага с шест месеца, за да очертае подходящия отговор, като информира Парламента и Съвета на всички етапи.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: По-малко от 10 дни по-късно: Позната руска петролна рафинерия пак гори (ВИДЕО)
Членовете на ЕП засилиха възпиращия аспект на инструмента, като добавиха изчерпателен списък на потенциалните ответни действия, с които ЕС разполага, включително ограничения върху търговията със стоки и услуги, правата върху интелектуалната собственост и преките чуждестранни инвестиции. Ще бъде възможно да се налагат също и ограничения върху достъпа до пазара на обществени поръчки и капиталовия пазар на ЕС и разрешаването на продукти съгласно химическите и санитарните правила.
Още: Икономист: Европа не може да избегне търговската война между САЩ и Китай
Още: Германската полиция разкри подробности за нападението в Магдебург
Още: 36-годишна дама оглави новото исландско правителство (СНИМКА)
Освен това съгласно новите правила ЕС може да търси „поправяне“ на вредата, която мерките за принуда на страната извън ЕС са причинили. Комисията може също така да прилага мерки за прилагане във връзка с това.
"Този инструмент дава възможност за бърза реакция срещу принудителни мерки, срещу натиск от други държави. Въведохме ясни срокове и ясни дефиниции, за да определим какво представлява една принудителна мярка и как да реагираме на нея. Вече разполагаме с широк набор от мерки за противодействие. Макар че този инструмент за борба с принудата трябва да действа възпиращо, ние ще можем също така да предприемем действия, ако е необходимо, за да защитим суверенитета на Европейския съюз", заяви Бернд Ланге (С&Д, Германия), докладчик и председател на комисията по международна търговия.
След като бъде официално приет от Съвета (което се очаква през октомври), регламентът ще влезе в сила 20 дни след публикуването му в Официален вестник.
Още: ЕЦБ: Финансовата стабилност на еврозоната е крехка
Припомняме, че Комисията предложи механизма през декември 2021 г. по искане на Европейския парламент и в отговор на икономическия натиск, упражняван от САЩ по време на управлението на Доналд Тръмп, както и на многобройните конфронтации между ЕС и Китай. Новият инструмент допълва редица инструменти за търговска защита, приети през последните години. През май лидерите на Г-7 обявиха стартирането на координационна платформа срещу икономическата принуда, следвайки инициативата на ЕС.
