Екатерина Захариева е получила одобрение след изслушването си в ресорните комисии и ще заеме поста на следващия български европейски комисар с ресор "Научни изследвания, иновации и стартъпи", предава репортер на Actualno.com в Брюксел.
Очаква се окончателното решение за гласуването на кандидатурата й. На брифинг пред журналисти българският евродепутат Ева Майдел от ЕНП обяви, че след срещата на координаторите е постигнато мнозинство на седем от осемте членове.
"Това е чудесна новина за България и за качествата, които г-жа Захариева демонстрира пред комисията. Всички координатори бяха много впечатлени от нейното изслушване, като дори партията на левите (бел.ред. The Left) изразиха позитивно отношение от чутото. Те по принцип не подкрепят нито един кандидат и не смятат да подкрепят нито един кандидат по политически причини. Добри новини за нашата държава, но и за този изключително важен ресор", обяви Майдел, цитирана от репортер на Actualno.com.
Снимка: European Parliament
Кандидатурата на Захариена бе обсъждана от ресорната комисия по промишленост, изследвания и енергетика (IRTE), както и в комисията по култура и образование (CULT), но втората комисия нямаше право на глас при финалното определяне на резултата. Евродепутатите ни, които присъстват на изслушването на Захариева като членове на отговорната комисия, бяха Цветелина Пенкова (социалисти и демократи), Ева Майдел (ЕНП), Петър Волгин (ЕСН), а от втората комисия по образование право на мнение изрази Христо Петров (либерали).
Дебатът
По време на изслушването си Захариева отговаря над 3 часа на въпроси на евродепутати от всички политически групи и страни-членки на ЕС. За поста си с ресор "Научни изследвания, иновации и стартъпи" тя подчерта, че трябва поставим науката и иновациите в центъра на политиките, за да осигурим бъдещето на Европа.
"До неотдавна служех на българските граждани в подобна зала в София. Изпитвам най-дълбоко уважение към тази институция. Сърдечно благодаря на българското правителство номинацията и за доверието на председателя на Европейската комисия г-жа Урсула фон дер Лайен, която ми повери отговорността за този стратегически ресор", обяви в своето изложение Захариева.
Тя изброи част от ключовите си приоритети, по които ще работи в мандата на новата Европейска комисия:
- укрепване на европейското пространство за научни изследвания с нов законодателен акт и с цел 3% от БВП на страните членки да се заделят за изследвания и иновации - в момента са 2,23%, като идеята е да се увеличат евросредствата чрез мобилизиране на частен капитал;
- "27 изследователски стратегии не означават обща европейска стратегия", обяви Захариева, а 90% от инвестиционните средства са от регионални финансирания - тази липса на общоевропейска координация води до неефективност и затова трябва да се разшири дейността на Европейския изследователски съвет и да се създаде нов европейски форум за стартъпи;
- свобода на движение на изследователски обмен и интеграция;
- стимулиране на стартъпите с цел увеличаване на производството - това ще включва амбициозния бюджет за следващата рамкова програма от 800 и 950 милиарда евро.
Снимка: Ивайло Илиев/Actualno.com
"Моят административен и юридически опит на най-високо ниво ще ми помогне да изпълня по най-добрия начин отговорностите си. Областта на политиката, за която съм предложена, е в основата на европейската програма за конкурентноспособност. Трябва да поставим науката и иновациите в центъра на нашите политики, за да осигурим бъдещето на Европа", каза още Захариева в откриващото си слово, предава репортер на Actualno.com в Брюксел.
Сред акцентите в обсъжданията бяха темите за бъдещето на ядрената енергетика в Европа, подкрепата за Украйна във войната, дисбаланса във финансирането по различните европейски програми, климатичното бъдеще на ЕС и т.нар. "санитарен кордон" около крайнодесните на европейско ниво.
"Предлагам да удължим програмата на Европа за ядрена енергетика до 2026-2027 г. Наясно съм, че темата е дискусионна", подчерта Захариева. Освен това, тя обеща да се бори жените да стигнат до 50 на сто в бордовете, свързани с програмата "Хоризонт Европа":
"Като министър работих, за да оставя трайна следа за насърчаването на жените. Можете да разчитате на мен за това, че ще се боря неуморно за насърчаването им в изследванията и иновациите. Ще представя план за действие за жените в изследванията, иновациите и стартъпите, който да обхваща инициативите от проучвания на жени до сигурни работни места. Ще се боря да постигна присъствие на 50 на сто жени във всички бордове, свързани с "Хоризонт", експертни групи и комисии за оценка", каза Захариева.
Българският евродепутат Ева Майдел подкрепи своята колега в ЕНП и в ГЕРБ. Снимка: Ивайло Илиев/Actualno.com
Захариева поиска и стимули за стартиращите фирми и компаниите, увеличаващи производството си. "Много от тях често не успяват да преминат през етапа на растеж. Всяко стартиращо предприятие, което се мести в трети страни, за да търси капитал, е пропусната възможност за Европейския съюз. Трябва да преодолеем двете най-сериозни препятствия за иноваторите ни: достъп до капитал и прекомерна бюрокрация", изтъкна кандидатът ни за еврокомисар.
"Имаме много добри предприятия в областта на космическите изследвания. Очевидно е, че финансирането е недостатъчно – в момента е 1,9 милиарда за настоящия програмен период. Има голям брой квалифицирани кадри. Необходимо е увеличаване на финансирането за стартиращите предприятия в областта на космическите изследвания. Можем да сме конкурентоспособни, имаме много знания в съответната област", изрази увереност тя.
Самото изслушване на бившия вицепремиер от правителството "Борисов 2" трябва да приключи с окончателен резултат и положително или отрицателно становище на 27 ноември - именно тогава евродепутатите ще гласуват анблок състава на новата Европейска комисия, начело с Урсула фон дер Лайен. Общо пред евродепутатите Захариева отговаря на въпроси близо 3 часа.
Българското участие
Като членове на комисиите участие взеха и български евродепутати.
От "Европа на суверенните нации", които не са участвали във финалното заседание на координаторите и в която са част и от проруската "Възраждане", евродепутатът Петър Волгин очаквано вмъкна темата с войната в Украйна. По думите му, според доклада на Марио Драги, общото разбиране за Европа е, че силно изостава от САЩ и Китай - констатация, която не е изрично споменавана никъде в документа.
"Заради войната в Украйна ще бъдем принудени да харчим повече пари за сигурност. Трябва ли основната линия на ЕК да е в сектор "Отбрана" и може ли една милитаризираща се Европа да осигури среда за иновации и стартъпи?", попита Волгин, предава репортер на Actualno.com в Брюксел.
"Не Европа или Украйна започна тази война, така че да - имаме нова геополитическа ситуация и ЕС трябва да работи за подобряване на сигурността. Изследванията и иновациите в гражданската си част съвсем не е противопоставяне с политиките по отбрана", отговори от своя страна Захариева. Отговорът й не допадна на проруският депутат, който повтори, че според доклада на Драги страните членки ще трябва да увеличават бюджетите си за отбрана и милитаризиране и попита дали Захариева ще предотврати проникването на войната в иновациите и растежа.
"Надявам се мира да победи войната. Вярвам, че нашата сигурност е свързана с това Украйна да победи в тази война. Усилията, които полагаме за това, не са загубени пари, а са инвестиция в нашата сигурност, защото Украйна воюва за нашата сигурност", подчерта новият български европейски комисар.
Снимка: Ивайло Илиев/Actualno.com
Що е то "стартъп"?
От името на групата на социалистите и демократите се включи евродепутатът ни Цветелина Пенкова, която бе докладчик по приемането на доклад от изминалия мандат на ЕП по отношение на нуждата от по-голямо укрепване на системата на стартъпите. В тази връзка Пенкова попита Захариева на какъв етап е Европейската комисия по отношение на изготвяне на дефиницията що е то "стартъп", тъй като само посредством нея може да се гарантира и последващото ефективно финансиране.
"Една от първите ни задачи е среща със сектора. Има различни идеи за дефиниция, но без легална дефиниция какво е това "стартъп" или "иновативни компании" няма как да осигурим ефективно финансиране за целия сектор, който се очаква с голямо нетърпение", отговори Захариева, но без да посочи конкретна дефиниция или проектодефиниция. Не стана ясно и дали се обсъжда такава, макар именно стартиращите компании и предприятия да са част от новия ресор на Захариева.
По същината на изслушването от името на ЕНП думата взе и евродепутатът ни Ева Майдел. "Европа е една научна супер сила, защото 1/3 от световните научни публикации идват от ЕС. Като континент изоставаме в сферата на конкурентоспособността по отношение на САЩ и Китай. Една от целите ни е как да достигнем тези страни чрез внедряване на иновации в икономиката ни. Разполагаме с 95 млрд. евро за научни изследвания", подчерта тя, цитирана от репортер на Actualno.com в Брюксел. Майдел попита как да се преориентира научните изследвания, за да може европейската наука да създава иновации, които да допринасят за развитието на икономиката и икономическия растеж.
"Разликата между нас, САЩ и Япония е в частните инвестиции. Само 40% от европейските дружества инвестиран в иновации. В САЩ са 56%, още повече са в Япония и Южна Корея. Вторият стълб трябва да стимулира сътрудничеството и да сме много фокусирани в приоритизирането. Направен е опит в "Хоризонт Европа" да се намали броят на партньорствата. Забелязва се сложно управление и неефективна система за измерване на частните инвестиции", отговори Захариева.
Въпрос по отношение на цифровите инструменти за подобряване на достъпа до култура по програма "Хоризонт Европа" дойде и от евродепутата от либералите Христо Петров. Според него с подобни мерки ще се постигне и успешен цифров преход. "Трябва да се фокусираме и върху регионите. Моето портфолио не е свързано с образованието и културата, но програмата "Хоризонт" ще подпомогне и социалните науки в образованието. Трябва да бъдем инклузивни по отношение култура и образование, но за да постигнем това трябва да имаме сериозни инвестиции и в държавите членки", каза Захариева.
Колаж: Actualno.com
Какъв ресор поема?
На практика определеният й ресор почти се припокрива с този на досегашния ни еврокомисар Илияна Иванова. Важно е обаче добавянето на частта със стартъпите, тъй като се очаква именно там да бъде заделен многомилиарден бюджет, с който да се догони конкурентите от САЩ и Китай. В този смисъл цялостният ресор и финансовият ресурс, за който би отговаряла Екатерина Захариева при заемане на поста, се оценява на стотици милиарди евро в следващите пет години.
Още: "От хвърлена сянка до повече от същото": Мнение на евродепутатите ни за ресора "Стартъп и иновации"
През последните години европейският технологичен сектор значително изостава от конкурентите си. Инвестициите в изследвания и разработки в Европа са само 1/5 от тези в САЩ и на половината от тези в Китай, а вложенията в изкуствен интелект (AI) са около 50 пъти по-високи в САЩ спрямо Европа. Едва 4 от топ 50 на най-големите IT компании в света са европейски, а едва всеки трети от континенталните "еднорози" (с капитализация над 1 млрд. долара), създадени между 2008 и 2021 г., са преместили своите централи в САЩ, е отбелязано в доклада на Марио Драги.
Недостигът от инвестиции в технологии в Европа е оценен на 120 милиарда евро годишно. Така че предизвикателствата пред Екатерина Захариева са огромни. Ако бъде одобрена за еврокомисар, тя ще поеме един нелек ресор, който през последните пет години се ръководеше от нейните съпартийки - първо Мария Габриел, а после и от Илияна Иванова. Те обаче не бяха запомнени с нещо значимо, въпреки желанието им новите технологични еднорози да са европейски.
Какво предлага Захариева?
Един от основните приоритети на новият български еврокомисар ще е разработването на следващата рамкова програма за научни изследвания и иновации. На първо време Захариева ще предложи нов Закон за европейското изследователско пространство, който да е в основата на свободното движение на изследователи, научни знания и технологии, както и Европейски закон за иновациите, за да се осигури растеж на стартиращите предприятия и те да се справят с правните бариери и административната тежест при процедурите.
Също така Захариева си поставя за цел инвестициите в научно-изследователската и развойната дейност (НИРД) да достигнат 3% от БВП на Европа. Това ще става както чрез увеличаване на евросредствата, така и чрез мобилизиране на частен капитал и развитие на публично-частното партньорство.
Снимка: Ивайло Илиев/Actualno.com
Критиките останаха без отговор
Въпреки положителното становище, по време на изслушването не бяха засегнати публичните скандали около фигурата на Захариева, след като служебния кабинет на Димитър Главчев изпрати номинацията й. Още през септември се появиха авторитетни анализи и мнения, които изразиха негативно мнение за Захариева. В своя статия европейското издание "Политико" повдигна темата за нейните имоти, купуването на български паспорти и предложението ѝ най-богатия македонски бизнесмен Орце Камчев да стане почетен консул на България в Скопие. Всичко това се случи когато Захариева беше вицепремиер по съдебната реформа и външен министър в третото правителство на Бойко Борисов (2018-2021 г.). Статия срещу кандидатурата й имаше и от европейското издание "Юроактив", а и за двете Захариева лаконично каза: "Не коментирам фалшиви новини".
Още: Politico: Четирите къщи на Екатерина Захариева повдигат въпроси в Европарламента
Какво следва?
След приключване на всички изслушвания Съветът на председателите на комисии на ЕП ще направи оценка на резултатите от изслушванията и ще предаде заключенията си на Председателския съвет на ЕП. Той ще изготви окончателната оценка и ще обяви изслушванията за приключили на 21 ноември.
Тогава новоизбраният председател на Комисията Урсула фон дер Лайен ще представи на пленарно заседание пълния състав на колегиума и неговата програма. След това се предвижда разискване с членовете на ЕП. Назначаването на пълния състав на Комисията изисква одобрението на Парламента. Към настоящия момент се предвижда гласуването да се проведе по време на пленарната сесията на 27 ноември в Страсбург.
След като бъде утвърдена от парламента, Комисията следва да бъде официално назначена от Европейския съвет и да започне работа на 1 декември.
Снимка: European Parliament
Коя е новият български еврокомисар?
Екатерина Спасова Гечева-Захариева е бивш заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството в първото правителство на Бойко Борисов и главен секретар на президента Росен Плевнелиев в периода от 23 януари 2012 до 12 март 2013 г.
От 13 март до 29 май 2013 г. е заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройство в състава на служебното правителство на Марин Райков. От 6 август до 7 ноември 2014 г. е заместник министър-председател по икономическа политика, министър на регионалното развитие и министър на инвестиционното проектиране в служебното правителство на Георги Близнашки, назначено от президента Росен Плевнелиев. В края на 2015 г. Захариева е избрана за правосъден министър във второто правителство на Бойко Борисов, като заема поста до началото на 2017 г., а от 4 май 2017 до 12 май 2021 г. е заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи в правителството на ГЕРБ и Обединените патриоти.
Захариева е родена на 8 август 1975 г. Завършила е Eзикова гимназия "Бертолт Брехт" в Пазарджик с изучаване на немски език. Тя е магистър по право от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски".
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов поздрави новият български еврокомисар чрез публикация в социалните мрежи.
"Поздравления за Екатерина Захариева. След тричасовото изслушване в комисиите на Европейския парламент, Катя е одобрена за европейски комисар с огромна подкрепа! Тя показа, че опитът й като експерт, заместник-министър, министър и депутат от ГЕРБ са й дали широка основа, за да й бъде поверен толкова важен ресор", пише той.
