С предупрежденията, които се въртят за възможна война с Русия след няколко години, европейските членове на НАТО вече започнаха да полагат основите за отбрана, ако руски войски стъпят на територията на съюза. "Русия се готви за война със Запада", предупреди в края на ноември Бруно Кал, ръководителят на германското външно разузнаване. Но е малко вероятно да има широкомащабно нападение на територията на НАТО, уточни той.
Москва може да избере ограничено нахлуване или втвърдяване на тактиката си за хибридна война, за да провери готовността на Алианса, каза Кал. НАТО се опитва да се подготви и за двата сценария: тотална война и локални действия, предназначени да подкопаят стабилността в страните-членки на Алианса.
"Има множество възможности за Русия да тества сплотеността на Алианса, включително ограничено окупиране на земя", каза пред Newsweek бившият ръководител на Многонационалния корпус на НАТО Североизток генерал-лейтенант Юрген-Йоахим фон Сандрарт. Още: Могат ли САЩ да спрат "Орешник" и да ни защитят от Русия? Говори проф. Румен Кънчев (ВИДЕО)
Неотложността вече е очевидна за висшите военни и политически служители. Андрюс Кубилиус, комисарят по отбраната на Европейския съюз, каза през септември, че министрите на отбраната и командирите в НАТО са "съгласни, че руският диктатор Владимир Путин, обявен за издирване за систематично отвличане на украински деца от Трибунала в Хага, може да бъде готов за конфронтация с НАТО и ЕС след 6 до 8 години“.
Службата за външно разузнаване на Естония предупреди през февруари, че НАТО "може да се изправи пред армия от съветски тип през следващото десетилетие", ако Русия успешно я реформира. Армията ще бъде на "технологично по-ниско ниво" от силите на НАТО в области, различни от електронната война и ударите на далечни разстояния, каза от службата, но нейният "военен потенциал ще бъде значителен".
"Ако приемем тези оценки сериозно, това е времето, за да се подготвим добре и то бързо", каза Кубилиус, бивш литовски премиер, пред агенция Ройтерс: "Това означава, че трябва да вземаме бързи и амбициозни решения".
Основният катализатор е пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, което накара Швеция и Финландия да се откажат от дългогодишната си политика на необвързаност и да се присъединят към НАТО, удължавайки границата на Русия с Алианса. Още: НАТО обсъжда превантивни високоточни удари срещу Русия
В цяла Европа НАТО сега се бори да повиши разходите за отбрана над 2% от БВП. В исторически план немалко страни са изостанали много от този показател през десетилетията след края на Студената война.
Но времената се променят. Европейските нации се ангажираха да изпълнят или надхвърлят целта, а длъжностни лица и експерти като цяло очакват администрацията на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да удвои натиска върху Европа да увеличи още военните разходи.
Държавите на източния фланг на НАТО са много напред. Колко бързо обаче Европа ще успее да увеличи разходите и да подкрепи компаниите, произвеждащи военно оборудване, остава да видим. Висшият военен служител на НАТО адмирал Роб Бауер заяви, че предприятията "трябва да бъдат подготвени за сценарий на война и съответно да коригират своите производствени линии". "Въпреки че може би военните са тези, които печелят битките, икономиките са тези, които печелят войните", добави Бауер - Още: Военният лидер на НАТО: Руската армия е по-голяма, но по-неспособна в сравнение с 2022 г.
Вече има видими признаци на подготовка в цяла Европа, особено впечатляващи в страните, които са най-близо до границите на Русия.
Сръбският президент Александър Вучич каза през юли, че НАТО "не е готов сега" за евентуална война с Русия, но "ще бъде готов" в бъдеще. "Те вече се подготвят за конфликт с Руската федерация и се подготвят много по-бързо, отколкото някои хора биха искали да видят", каза той пред сръбската телевизия в коментари, предадени от руските държавни медии.
Първият проект на стратегическия документ, озаглавен "Operationsplan Deutschland", е с обем 1000 страници, съобщава вестникът.
Балтийска отбранителна линия
Трите балтийски държави Латвия, Литва и Естония подписаха споразумение през януари тази година за засилване на защитата по сухопътните си граници с Русия и Беларус. Още: 800 000 западни войници, ако Русия нападне НАТО: Тайният план на Берлин за Трета световна война
Беларус е ключов руски съюзник и Кремъл използва територията му, за да започне пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. Страната също така свързва Русия с нейния изолиран ексклав Калининград, притиснат между членовете на НАТО Полша и Литва.
"Предприемаме това усилие, за да може народът на Естония да се чувства в безопасност, но ако се появи и най-малкият риск, ще бъдем готови за различни развития", каза министърът на отбраната на Естония Хано Певкур. От Талин увериха, че по границата ще има "мрежа от бункери, опорни пунктове и разпределителни линии". Още: Германски доклад: Европа няма с какво да се защити от Русия
Вилнюс съобщи, че вече е поставил мини и други защити, като "драконови зъби", срещу танкове и бронирани средства. Това са бетонни конични блокове, използвани за спиране на настъпление на танкове. Този тип противотанково препятствие е осеяло Украйна, а и пограничните области на Русия.
Съседката на Литва на север, Латвия, също е поставила подобна защита. Латвийското правителство заяви, че около 303 милиона евро (318 милиона долара) ще бъдат насочени за изграждане на защита по източната граница с Русия през следващите 5 години. Ще има предни постове за поддържащ персонал, противотанкови ровове и складове за боеприпаси, съобщи Рига. Каспарс Лаздинш от латвийските въоръжени сили призна, че са използвали танк Т-55, за да „симулират условия, подобни на тези, които нашите източни съседи могат да създадат“. (Т-55 е основен боен танк от съветската епоха.)
Полша започна изграждането на своя „Източен щит“, струващ над 2,5 млрд долара и според Варшава е „най-голямата операция за укрепване на източната граница на Полша, източния фланг на НАТО от 1945 г." Още: Унгария обяви как ще изнудва ЕС за сметка на Украйна, за да продължава напред с руския петрол
„Инвестициите на Полша са комбинация от изграждане както на отбранителни, така и на нападателни способности, предназначени да възпират Русия, като я убедят, че никоя атака няма да успее да постигне целите си и ще има много висока цена“, заяви Уилям Фрийър, научен сътрудник в базирания във Великобритания мозъчен тръст Съвет по геостратегия.
„Укрепленията „Източен щит“ на Полша се основават на уроците от боевете в Украйна, които показаха колко трудно е да се пробият силно окопалите се защитници“, каза Фрийър пред Newsweek. „В комбинация с традиционните укрепления като "драконови зъби", „Източен щит” ще използва набор от системи за електронна война и наблюдение.
Планове за масова евакуация
Подготовката не е само военна, но и гражданска. В средата на ноември най-новият член на НАТО, Швеция, публикува брошура, в която се казва, че помага на жителите на страната „да се научат как да се подготвят и да действат в случай на криза или война“. „Нивото на военна заплаха нараства“, предупреждава гражданите на скандинавската страна брошурата. „Трябва да сме подготвени за най-лошия сценарий – въоръжена атака срещу Швеция.” Още: Умря на война и ще ми купиш апартамент, но парите още ги няма: Путинова Русия днес (ОБЗОР - ВИДЕО)
Във Финландия има публично достъпни ръководства за това как се подготвя за „най-лошата възможна заплаха, войната“.
В балтийските страни Агне Билотайте, вътрешният министър на Литва, заяви, че всяка от местните власти в страната трябва бързо да изготви планове за евакуация, които да са „готови“ да бъдат пуснати в действие. Билотайте каза през октомври, че Литва ще похарчи 12 милиарда евро през 2025 г. за инсталиране и модернизиране на убежища.
Латвийският вътрешен министър Рихардс Козловскис каза през септември, че балтийската държава разполага с около 5000 подземни сгради, които Рига се надява да бъдат „готови за използване като убежища до ноември“. Още: НАТО започва мащабни учения за ядрено възпиране (ВИДЕО)
„Ако е необходимо, бихме могли да подслоним два града като нашия Вилнюс под земята“, каза кметът на града Валдас Бенкунскас в коментари, предадени от местните медии.
Изток срещу Запад
Докато Полша, балтийските държави, Финландия и Швеция, както и Румъния, която граничи със Западна Украйна, са увеличили значително инвестициите в отбраната, Западна Европа изостава. Още: "Военният Шенген на НАТО": Решаващ тест за френската армия дали ще може да съперничи на руската (ВИДЕО)
„Неслучайно най-големите увеличения на разходите за отбрана в НАТО идват от тези, които са най-близо до Русия“, каза Фрийър. „Зад източния фланг на НАТО други съюзници действат с по-малко спешност и се оказаха много по-малко склонни да увеличат инвестициите.“
Адмирал сър Тони Радакин, началникът на британските въоръжени сили, призна през ноември, че Обединеното кралство е в „малко по-слаба“ позиция от много страни, които са по-близо до руска земя.
Обединеното кралство се ангажира да увеличи разходите за отбрана до 2,5% от БВП. Франция е на път да постигне целта на НАТО от 2% тази година, както и Германия.
Разходите за отбрана на Естония се движат около 3,4% от БВП, като плановете са те да бъдат увеличени до 3,7% до 2026 г. Литва съобщи през март, че ще повиши разходите за отбрана до 3%, а нейният министър на отбраната предложи 4% финансиране от БВП за нова противовъздушна отбрана с голям обсег. Полша заяви, че ще похарчи 5% от своя БВП за военен бюджет през 2025 г. Още: Пенсиониран генерал: НАТО е неадекватно подготвена за пълномащабна война с Русия
Западноевропейските страни предприемат „някои значими стъпки", добави Уилям Фрийър. Страните в Алианса търсят как да подобрят интегрираните способности на НАТО за въздушна и противоракетна отбрана, извличайки поуки от ударите на Русия срещу Украйна, пише Newsweek.
Превод: Ганчо Каменарски
