Северноевропейските страни бързат да се приютят под чадъра на сигурността на САЩ. Вълната от нови споразумения в областта на отбраната между Вашингтон и съюзниците му в Северна Европа дава възможност за ускорено разполагане на американски войски там, което е най-новият отговор на нахлуването на Русия в Украйна.
Кои страни се обвързаха със САЩ през декември 2023?
Новите многогодишни договори на Щатите с Швеция, Финландия, Дания, Естония, Латвия и Литва, подписани този месец, са сигнал за сериозна промяна, настъпила в рамките на НАТО през последните две години. Европейските страни се подготвят за нова ера на конфронтация с Москва, пише Politico.
Още: Костеливият орех Авдеевка: Русия почва да променя тактиката (ВИДЕО)
В основата на всичките шест споразумения за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността са насоки за разрешаване на американските войски да действат в съответните държави за тренировъчни мисии и облекчаване на бюрокрацията за бързото разгръщане на персонала и неговото оборудване в случай на извънредна ситуация.
"Това позволява на САЩ да кажат - целият този регион е един отбранителен регион. Как можем да работим заедно - както в планирането, така и в ученията, операциите за възпиране?", анализира Чарли Салониус-Пастернак, водещ изследовател във Финландския институт по международни отношения.
Агресията на Русия и новият отбранителен регион
След първоначалното завземане на Крим от Русия през 2014 г. Швеция и Финландия започнаха да провеждат учения в по-тясно сътрудничество с НАТО и отделни държави, осигурявайки фактическо присъствие на Алианса в Далечния север, каквото преди това не е съществувало. Скандинавските страни, заедно с балтийските си съседи на юг, се намират на фронтовата линия, тревожно наблюдават балтийските си брегове за руска активност и ще приветстват засиленото присъствие на САЩ.
Още: Може ли "тихата дипломация" да прекрати войната в Украйна?
"Основният двигател на всички тези споразумения е нахлуването на Русия, загрижеността за европейската сигурност и необходимостта от повече американски сили на изток, особено в случая с Финландия", казва Макс Бергман, директор на програмата "Европа, Русия и Евразия" в Центъра за стратегически и международни изследвания, цитиран от Politico.
Снимка: iStock
Заплаха за Финландия
САЩ подписаха последния пакт с Финландия в понеделник. Москва реагира бързо и извика финландския посланик в Русия, за да се оплаче от този ход на Хелзинки. Влизането на Финландия в НАТО през април беше особено горчиво хапче за Москва, която предпочиташе необвързания статут на страната. Сега Финландия притежава най-дългата граница на НАТО с Русия, която се простира на 1300 км - от Балтийско море до Арктика.
Още: Под носа на Русия: САЩ ще може да разполагат войски и оръжие във Финландия
Хелзинки твърди, че Москва насърчава мигранти от други държави да се опитват да преминат във Финландия, което доведе до затварянето на редица пропускателни пунктове от финландска страна. Това е допринесло за спешното подписване на споразумение за сигурност със Съединените щати. Финландският министър на отбраната Анти Хекянен нарече този ход "хибридна операция" на Москва за дестабилизиране на Финландия. "Русия използва всички възможни инструменти", каза той.
Само преди дни диктаторът Владимир Путин обяви, че Русия ще възроди Ленинградския военен окръг (който отдавна не съществува), граничещ с Финландия, и ще прати там нови военни части. Тези стъпки дадоха нов тласък на разполагането на американски войски на финландска земя.
Още: Путин ще праща войски към Финландия: Имахме сърдечни отношения, преди да ги замъкнат в НАТО
През предходните години Вашингтон вече подписа споразумения с Исландия и Норвегия, което означава, че САЩ разполагат с правна рамка за разполагане на войски във всички страни от северния регион на Европа.
Скандинавските страни също така имат дълбоки връзки в областта на отбраната помежду си - всички те са част от Споразумението за сътрудничество в областта на отбраната в Северна Европа, заедно с Исландия и Норвегия. Това е договор, който премахва пречките пред помощта в отбраната между страните.
Промяна в политиката и на Дания
Промените в Европа от 2022 г. насам са исторически. Финландия и Швеция не само преобърнаха десетилетията на неутралитет, но тази година и Дания прекрати дългия си отказ от сътрудничество в областта на отбраната на Европейския съюз. Копенхаген се присъедини към споразумението за постоянно структурирано сътрудничество на ЕС, както и към Европейската агенция по отбрана.
Още: Дания иска да засили военното сътрудничество със САЩ
Датският премиер Мете Фредериксен определи подписаното във вторник ново 10-годишно споразумение със САЩ като "пробив за датската отбрана". Всъщност политиката на страната от 1953 г. насам е да няма бази, ядрени бойни глави и съюзническа военна дейност на своя територия.
След като датските законодатели официално одобрят споразумението със САЩ, то ще отвори вратата за американско военно присъствие във военновъздушните бази в Каруп, Скридструп и Олборг.
Прибалтийските републики преподписаха със САЩ
Възпирането и отбраната е новият фокус на Европа. Събитието, което в най-голяма степен подчерта това, се проведе в Пентагона миналия петък. Литва, Латвия и Естония актуализираха съществуващите споразумения с Вашингтон, за да отразят новите планове за военно разполагане на НАТО, обучението на украински войски и проектите за киберсътрудничество.
Още: Естония дава ракети Javelin на Украйна, направи план как съюзниците да помагат (ВИДЕО)
Туули Дунетон, заместник-министър на отбранителната политика в естонското министерство на отбраната, заяви след подписването, че актуализираното споразумение, което е със срок на действие до 2028 г., разглежда "военното присъствие на САЩ в Естония, приноса за развитието на дивизията, сътрудничеството в областта на кибернетичната отбрана и съвместната отбрана на балтийските държави".
По-широкият фокус върху разполагането на войски беше подчертан в понеделник, когато Германия и Литва подписаха исторически договор за постоянно разполагане на 5000 германски военнослужещи в балтийската страна - стъпка, която бе почти немислима само преди две години.
Анна Висландер, която е директор за Северна Европа в Атлантическия съвет, заяви, че взети заедно, новите споразумения за отбрана, които се простират по дължината на Балтийско море, ще създадат регион, в който има по-силно присъствие на САЩ, "когато става въпрос за ранна реакция, за разузнаване и наблюдение, за да се действа навреме и да има възможност за възпиране".
"Съюзниците, включително САЩ, ще искат да се движат през границите, а скандинавците ще искат да действат заедно както във въздуха, така и по суша и море", добави тя. "За това се подготвяме".
Още: Орбан: Унгария не иска обща граница с Русия
