Европа изостава в надпреварата в добива на редкоземни елементи

Настоящият му собственик Solvay си е поставил за цел да върне славата на завода в Ла Рошел след години на намаляващо производство, тъй като Европа се стреми да увеличи производството на минерали, които са в основата на прехода към зелена енергия.

76-годишната история на завода е микрокосмос на предизвикателствата, пред които са изправени Европа и САЩ, които се стремят да обърнат процеса по масовата миграция на преработката на редкоземни елементи към Китай, който се случи преди около 25 години.

Китай се превърна в доминиращия играч на пазара на редкоземни елементи - група от 17 минерала, като ги произвежда на по-ниски разходи, спрямо Запада, подпомагнат от подкрепата на правителството и често пренебрегвайки опасенията относно околната среда в сектор, който може да създава токсични отпадъци.

В последните години Китай засили устойчивостта и затвори някои замърсяващи заводи.

През 80-те и 90-те години производството на завода Ла Рошел задаваше еталона за глобалните цени на редкоземните елементи. В момента той произвежда 4000 метрични тона годишно отделени редкоземни оксиди, докато Китай бълва 298 000 тона годишно.

Нещо повече, скромното производство на Solvay е фокусирано върху преработването на редкоземни елементи, използвани за автомобилни катализатори и електроника, а не за постоянни магнити, употребявани в електромобилите и добива вятърна енергия. От Solvay казват, че ще започнат производство и на тези елементи до следващата година.

„Ние в Solvay искаме да поставен отново на картата в Европа редкоземните елементи за постоянни магнити“, казва Ан Нютенс, президент на подразделението на Solvay, което произвежда редкоземни продукти.

ОЩЕ: Редкоземни метали - новата суперсила в световен мащаб

„Това не е лесно и ще се дейтва стъпка по стъпка, тъй като веригата от добива до производството на магнити трябва да бъде изградена“.

В крайна сметка 160-годишната химическа група си е поставила за цел да задоволява 20-30% от търсенето на отделни редкоземни елементи за производство на магнити в Европа, но според Нютенс, постигането на тази цел може да не е възможно до след 2030 г., без да се ангажира с дата.

Съгласно нов закон на ЕС, който влезе в сила през май, блокът си е поставил амбициозни цели за 2030 г. за местно производство на критични минерали, необходими за неговия зелен преход – добив на 10% от годишните нужди, рециклиране на 25% и преработка на 40% на местно ниво до края на десетилетието.

Снимка: iStock

ЕС се е фокусирал върху редкоземните метали като един от най-важните минерали заради тяхната употреба в постоянните магнити, които задвижват електромоторите на електромобилите и вятърните турбини. Търсенето в ЕС ще се очаква да скочи 6-кратно до края на десетилетието и седемкратно до 2050 г.

ЕС обаче ще има затруднения с постигането на по-голяма част от целите си по отношение на редкоземните елементи, според производствените прогнози, събрани от Reuters и разговорите с над дузина ръководители на индустрията, консултанти, представители на ЕС, промишлени организации и инвеститори.

Неизпълнението на целите, заложени в Закона за критичните суровини (CRMA), може да се отрази на целите на ЕС по отношение на нулевите емисии, докато същевременно се разкрива перспективата за по-нататъшна зависимост от Китай – на фона на засиленото геополитическо напрежение със Запада, казват анализатори. Китай допринася с 98% от вноса на ЕС на постоянни магнити с редкоземни елементи.

Говорителят на ЕК Йохана Бернсел заяви, че от ЕК не могат да потвърдят констатациите на Reuters, но че блокът ще направи всичко по силите си, за да насърчава проекти, които ще помогнат за постигането на целите в CRMA.

„Проектите в Европа ще се облагодетелстват от рационализиран процес по издаване на разрешителни, както и от координирана подкрепа за достъп до инструменти на финансиране, коио намаляват риска и намирането на партньори надолу по веригата“.

Бързо затварящ се прозорец

Снимка: iStock

Има три основни стъпки във веригата за доставка на редкоземни елементи, преди да може да се произвеждат магнити – добив, отделяне на елементите и производство на метали/сплави.

Според анализа на Reuters, ЕС ще има малък добив от мини за редкоземни елементи до 2030 г. Изглежда също, че в сектора на металите и сплавите има само един проект, който е с нисък марж.

Блокът обаче вероятно ще постигне една цел в сферата, в която е най-напред – отделянето, като ще произвежда 45% от необходимите материали до 2030 г.

Последният етап от веригата на доставките – производството на магнити от металите, не се покрива от целите в новия закон, тъй като са за завършен продукт, но производството на ЕС се очаква да задоволява едва 22% от прогнозираното търсене до 2030 г., сочи анализът на Reuters.

Пречките пред увеличаването на производството на редкоземни елементи в ЕС включва общественото противопоставяне на нови мини, предпазливата подкрепа от страна на европейската индустрия, която се облагодетелства от евтиния китайски внос, ограниченото финансиране, несигурността около търсенето на фона на намаляващия ръст в продажбите на електромобили и ниските цени на металите.

„Прозорецът между сега и 2030 г. ще се затвори много бързо в контекста на това колко време ще е необходимо, за да заработят някои от тези проекти и преработващи съоръжения“, каза Райън Кастилу от консултантската компания Adamas Intelligence.

Невключването на магнитите в целите по CRMA е „сляпа точка“ и създава предпоставки за генерирането на „фалшиво положителни“ резултати, добавя той.

Миннодобивна дейност в застой

Снимка: iStock

Европа разполага с богати залежи на редки земни елементи, но в момента те не се добиват. Това е малко вероятно да се промени в близко бъдеще, тъй като някои проекти са в застой заради общественото противопоставяне.

Единственият вероятен резултат в ЕС до 2030 г. е повторната преработката на отпадъци от мините на желязна руда на шведската компания LKAB, която може да покрие около 1% за търсенето на ЕС на оксиди, необходими за производството на магнити, според анализа на Reuters.

Проектът Norra Karr в Южна Швеция, който може да задоволява голяма част от търсенето на континента, е блокиран в продължение на 10 години заради процеса по отпускане на разрешителни, като в това време има и противопоставяне от еколози, които твърдят, че може да замърси питейната вода.

Ръководител в компанията собственик на проекта Leading Edge Materials е заявил, че е в ход нов процес по кандидатстване за добив с променен проект, без обаче да се ангажира с дата за начало на производството.

Компанията планира да кандидатства за това проектът да бъде определен като стратегически по CRMA, което на теория би направило възможно бързото издаване на разрешителни в рамките на 27 месеца.

ОЩЕ: Този метал е по-ценен от златото и става все по-скъп

Друг проект за добив на редкоземни елементи – Sokli във Финландия, също си е поставил за цел да бъде обявен за стратегически проект, но преди това трябва да премине през оценка на въздействието върху околната среда и одобрение.

„Не е реалистично да бъде пуснат в експлоатация преди 2030 г.“, казва Мати Хиетанен, главен изпълнителен директор на Finnish Minerals Group, която стои зад проекта.

Норвегия, която не е член на ЕС, може да допринесе с 10% към търсенето на блока до 2031 г., според частната компания Rare Earths Norway, която миналия месец обяви, че разполага с най-голямото находище в Европа на редкоземни елементи.

Понижението в цените на редкоземните елементи също намалява шансовете за нови миннодобивни проекти.

„При настоящите ценови нива повечето мини просто не са рентабилни, затова трябва да има подкрепа от правителствата и автопроизводителите“, казва Даан де Йонге от консултантската компания Benchmark Mineral Intelligence в Лондон.

Компании от ЕС също се готвят да се възползват от огромния потенциал на рециклирането за осигуряване на редкоземни елементи, но ще е необходимо време, преди да има достатъчно предлагане на стари електромобили и вятърни турбини, които да бъдат преработвани.

Интегриране на веригата на доставки

Снимка: iStock

Други ръководители в индустрията споделят несигурността на Solvay относно увеличаването на производството до 2030 г., като някои споделят пред Reuters, че не могат да се ангажират със стартиране или увеличаване на производството дотогава.

Част от предпазливостта се дължи на „охлаждането“ на продажбите на електромобили в последните месеци след драстичния ръст в продължение на няколко години, тъй като потребителите изчакват по-достъпни модели. Продажбите на електромобили в Европа падат с 9% през май.

Друго предизвикателство е, че Европа се конкурира с по-евтиния внос от Китай, която разполага със силно интегрирана верига на доставките на редкоземни метали, в това число държавни компании от добива до завърпените магнити.

Някои от ключовите европейски компании за редкоземни елементи отдавна развиват дейност в Китай или имат смесени предприятия с компании там и просто използват тази експертиза, за да подпомогнат новите си начинания в ЕС

Една от тези компании е Neo Performance Materials. Тя притежава завод за отделяне на редкоземни елементи в Естония и развива дейност и в други държави, сред които и Китай.

Тя също строи завод за постоянни магнити в Естония, който се очаква да започне производство следващата година и да увеличи годишния си капацитет до 2000 тона в следващите 2-3 години, което са достатъчно магнити за задвижването на около 1,5 млн. електромобила.

Снимка: iStock

Ръстът ще зависи от това дали клиентите ще подкрепят целите в CRMA.

„Ако ще купуват 40% от техните преработени материали тук, ние абсолютно ще подкрепим това търсене с производствени възможности в Европа“, казва главният изпълнителен директор Рахим Сюлейман.

Конкуренцията с Китай е трудна, но от Neo изчисляват, че могат да произвеждат магнити, които струват с 50 долара повече на автомобил, спрямо внасяните магнити от Китай. Постоянните магнити в хибридите и електромобилите струват по над 300 долара на автомобил – или до половината от цента на електромотора, казват анализатори.

GKN Powder Metallurgy стартира производство в малки мащаби на постоянни магнити в завод в Германия и се готви да построи и по-голямо съоръжение, в зависимост от търсенето.

Magneti Ljubljana в Словения, която е основана през 1951 г., се стреми да увеличи производството, но това зависи от това дали клиентите ще се съгласят да купуват продукти, които са по-скъпи от китайския внос, за да диверсифицират тяхното предлагане и в някои случаи да увеличат устойчивостта.

„Работя в този завод от 1986 г. и в този период 27 завода в Европа спряха производството заради цената на магнитите“, казва управляващият директор Алберт Ерман.