Протестите в България с искане за оставката на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев навлязоха в третия си месец. На този фон българският парламент се превърна в крепост, в която журналистите се третират като враг, пише Euractiv.
На 2 септември българският парламент се премести в по-голяма сграда: бившият Централен комитет на централата на БКП беше преустроен, за да приеме 240-те народни представители. Същата нощ протестите взеха бурен обрат, който привлече международно внимание.
Но това, което остана незабелязано, е, че „новата“ сграда е използвана като алиби за въвеждане на нови ограничителни правила за достъп на журналисти, граждани, неправителствени организации и малки политически сили, които не присъстват в парламента.
В старата сграда журналистите можеха да контактуват с депутати във всички общи пространства. Тази традиция от 30 години беше едно от осезаемите постижения в посока на свободата на медиите след падането на комунизма. Но изглежда, че това постижение вече се превръща в древна история.
„Унизителни условия“
Според журналистката Симона Костадинова от сайта Mediapool, управляващата коалиция е наложила унизителни условия на труд на журналистите, заради които те не могат да изпълняват задълженията си в интерес на обществото.
Репортерите са натъпкани в малък коридор и могат да виждат депутатите и министрите само на специално свикани пресконференции или на телевизионен екран, чието излъчване често е прекъсвано.
Усилията на правителството да стои далеч от медиите личи от факта, че в сградата са монтирани ограничителни парапети и турникети, пише Костадинова в документ, предназначен специално за Евроактив.
Според нея неслучайно България се нарежда на 111-о място в Индекса за свобода на словото на „Репортери без граници“ - най-лошото класиране не само в ЕС, но и по-лошо от това на страните-кандидати за членство в ЕС от Западните Балкани.
Повече от 60 журналисти не се отказват от правото си да задават въпроси и отказват да докладват, използвайки предлаганата контролирана „изтекла” информация. В сряда те подадоха петиция до председателя на парламента Цвета Караянчева, член на управляващата партия ГЕРБ (свързана с ЕНП).
„Физическата изолация на медиите и липсата на възможност да говорят свободно с народни представители и гости в сградата на Народното събрание - министри и представители на институции, част от парламентарния контрол - силно ограничава достъпа до информация, което е основно демократично право на гражданите“, пишат журналистите.
Сред подписалите се са представители на всички обществени медии - БНТ (националната телевизия), БНР (националното радио) и БТА (националната информационна агенция).
Има и подписи от двете най-големи частни телевизии - bTV и Нова телевизия, както и от репортери, оператори и фоторепортери от Дневник, OFFNews, Mediapool, ClubZ, Сега, 24 часа, Капитал, Фокус, News .bg, Dir.bg , БГНЕС и други медии.
„Съобщението, което правителството ни изпраща, е, че те се чувстват комфортно в дъното на индекса за свобода на пресата. Управляващата партия, както и ДПС (Движението за права и свободи, представляващо етническите турци, свързани с АЛДЕ), винаги са омаловажавали класацията на „Репортери без граници” и срамното място на България в нея, още повече – те го иронизират, намеквайки, че това е атака на Сорос. Това е поредният опит да се каже „всичко е наред, някои лоши хора спекулират“, каза журналистката Пламена Игнатова, една от организаторките на петицията.
Какво казват властите
По думите на властите, причината за изолацията на репортерите в Народното събрание е, че „така се прави в европейските парламенти“. Това обаче не е вярно - в Европейският парламент журналистите и пресата могат да се намират на територията на всички обществени пространства.
Също така властите казват, че представителите на медиите могат да се свържат с депутатите чрез ПР услугите на отделните партии. В България през последните 20 години е установена практика, при която министри, политически партии и институции използват частни ПР фирми като посредник за контактите си с медиите. Това означава, че ПР фирмите действат като филтри и предоставят достъп само на „приятелски настроени“ медии и журналисти.
Тук се крие големият проблем. „Дългогодишният опит с едни и същи ПР субекти води до основателно предположение, че те няма да „предоставят „заместници на журналисти“, каза Игнатова. На същото мнение са и останалите журналисти, подписали писмото до Караянчева.
НПО също са нежелани
Междувременно за неправителствените организации, партиите и гражданите става все по-трудно да бъдат допуснати до съответните парламентарни комисии, които преглеждат законодателните промени в страната преди окончателното им приемане.
През годините беше установено, че те могат да присъстват и да изразят мнението си при предварителна заявка.
Сега обаче ситуацията се промени - в парламента се допускат само представители на държавни институции и се правят редки изключения за НПО, но с много резерви. Обяснението на Караянчева е, че това са мерки срещу разпространението на коронавируса.
Във вторник на бившия омбудсман на страната и настоящ лидер на гражданската платформа „Stand Up.BG” Мая Манолова и представители на извънпарламентарната асоциация „Демократична България” беше забранено да присъстват на заседание на правната комисия, която прегледа прибързаните промени в изборния закон на страната.
Извън институциите, в залата за срещи имаше само представител на „Transparency International“. По този повод само депутатът от опозиционната Българска социалистическа партия (БСП) Крум Зарков повдигна въпроса и попита каква е причината.
Междувременно протестиращи майки на деца с увреждания се барикадираха за втори път в сградата на парламента, този път в приемната, защото не бяха допуснати в самата сграда. Те казаха, че няма да си тръгнат, докато Борисов и Гешев не подадат оставки. Майките обаче бяха изведени със сила, предизвикала обществено възмущение.
Евроактив България уведомява официално, че организира онлайн конференция за свободата на медиите в България, с участието на подпредседателя на Европейската комисия Вера Йоурова, на 12 октомври от 14:00 ч.
Вижте още:
Хиляда и единайсто място ще ни е таман
