Ние класифицираме Русия като проблем, но не знаем какво е решението на този проблем. Отношенията между Русия и ЕС трябва да бъдат разглеждани от гледна точка на намесата на Русия в страните членки. В момента всички европейски държави идентифицират Русия като недобра страна и проблем, с който трябва да се справят. Това стана ясно от думите на Кадри Лийк, от Европейския съвет за външна политика (EСВП), която представи доклад "Одит на силата в отношенията между ЕС - Русия", предаде репортер на Actualno.com.
В него авторката разглежда какви промени са настъпили в отношенията между ЕС и Русия през последните 10 години и какви са те в момента. Използвайки мрежата си от 28 национални изследователи, ЕСВП проучва как различните страни в Европа виждат собствените си отношения с Русия, както и тези на ЕС; как възприемат руската намеса във вътрешните си дела и какво може да бъде направено за една по-устойчива Европа.
Политиката на санкции
Има значителен консенсус по отношение на европейските политики, свързани с Русия. Има редица санкции, които се подкрепят от повечето държави в Европа. Хората са наясно обаче, че санкциите работят в рамките на някакви ограничения. По-голямата част от запитаните смятат, че санкциите могат да се премахнат едва след спазването на Минското споразумение (споразумението за Украйна - бел. ред.). Голяма част от държавите са възприели санкциите и работят по тяхното осъществяване.
Къде е Брюксел, къде е Москва?
Ако разгледате на по-дълбоко ниво какво е състоянието в ЕС, няма разделение на два лагера, а има много различни мнения, които обаче не са започнали да кристализират ясно, коментира Кадри Лийк. Русия иска да се върне към политиката на сфери на влияние. Тя се позиционира на другия полюс на Европейския съюз, защото ЕС инвестира много в либералния ред, тъй като е поддръжник на този ред.
Обратно на очакванията на Русия, ЕС не се срина. Русия върви бавно към обръщане в посока Европа, става ясно още от доклада. Намесата на Русия във вътрешните работи на Европа е свързана с ерозирането на либералните сили. Русия е декларирала, че иска да се превърне в демократична държава от западен тип, но сега тя се опитва да затвори ЕС в една кутия, в която не сме давали съгласие да бъдем, поясни Лийк.
Фронтовете на информационната война
Ние трябва да правим разграничение между аспектите на руската информационна война. Все повече особено в западните страни това не е част от някакъв мащабен план и стратегия, а действия на различни руски институции, зад които стои идеята, че Западът е враг. По-скоро не може да се говори за заговор, коментира Кадри Лийк чрез доклада си.
Има руска намеса в изборите на САЩ, но не това е довело Доналд Тръмп на власт например. Причините са много и различни. Британският дебат е пример как Русия може да бъде обвинявана за Brexit, но напротив - Москва не е виновна за това, тъй като Brеxit e проблем на британското общество, стана ясно още от думите на Лийк.
"Европейският съюз, за съжаление, винаги се учи и взима решения, когато ножът е опрял до кокала", коментира българският евродепутат от групата на ЕНП/ГЕРБ Андрей Ковачев. По думите му диалогът с Русия не е прекъснат от страна на Европейския съюз.
Според Ковачев ЕС иска Руската федерация да бъде един предвидим партньор. Виждаме, че колкото и някои да казват, че санкциите не работят, те дават своето отражение на руския бюджет и икономика. Целта е не руските граждани да страдат, но не може, когато извършиш нещо срещу международното право, останалите страни да стоят в страни и да го поощряват, категоричен бе Ковачев.
По думите на Весела Чернева, директор на българския офис на ЕСВП, за 10 години са се случили много неща - Крим, Грузия, Украйна, ролята на Русия в Близкия изток. "Виждаме, че гледната точка към Русия много се промени. Дори една Испания преди година бе доста пасивна по отношение на Русия, но след случилото се в Каталуния, стана много ангажирана, каза Чернева.
