Нова порция яростни спорове се разразиха между Брюксел, от една страна, и Будапеща и Варшава, от друга. Еврокомисията започна съдебни действия срещу двете страни заради техните политики срещу хомосексуалистите, предава 24 часа.
Допълнително ЕС планира да удължи срока за одобрението на националния план за възстановяване на Унгария, без да посочва конкретна причина за забавянето. Полша пък реши да не се съобрази с постановление на Съда на ЕС, в което се настоява за спиране на спорната съдебна реформа в страната. И в двете “непослушни” държави членки започват да се надигат гласове за напускане на ЕС. За какво са споровете?
Еврокомисията съобщи в четвъртък, че открива производство за установяване на нарушение срещу Унгария и Полша по въпросите на равенството и защитата на основните права. В Унгария наказателната процедура е свързана с приетия наскоро закон, с който се забранява достъпът на малолетни и непълнолетни до съдържание, което отразява различна сексуална ореинтация или промяна на пола. Миналата седмица шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен предупреди, че ЕС ще използва “всички налични правомощия”, за да настоява за отмяна или промяна на унгарския закон, забраняващ на училищата да използват материали, за които се смята, че насърчават хомосексуалността.
Премиерът Виктор Орбан казва, че законът за борба с педофилията е за защита на децата и че родителите са тези, които трябва да обучават децата си относно сексуалността. Противниците казват, че законодателството свързва педофилията с хомосексуалността и заклеймява общността на ЛГБТ+. “Европейският парламент и Европейската комисия искат да пуснем ЛГБТ+ активисти и организации в детските градини и училищата. Унгария не иска това. Тук брюкселските бюрократи изобщо нямат работа”, категоричен е Орбан. За Полша ЕК преценява, че не е отговорила напълно и по подходящ начин на разследване за естеството и въздействието на т.нар. свободни от ЛГБТ+ идеология зони, обособени от няколко полски региона и общини.
Двете държави разполагат с два месеца, за да отговорят, като в противен случай ЕК може да продължи с наказателната процедура и да отнесе въпроса до Съда на ЕС. Отделно Еврокомисията удължи срока за одобрение на плана за възстановяване на Унгария в размер на 7,2 млрд. евро. От Брюксел не дадоха подробности, но дискусиите с властите в Будапеща включват въпроси за ангажимента на страната за борба с корупцията, за осигуряване на прозрачност и на независимост на съдилищата. Еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони заяви, че дискусията относно парите не включва конкретно закона за ЛГБТ+, въпреки че ЕК не одобрява унгарската мярка.
Досега Брюксел е получил 25 национални плана за възстановяване и устойчивост. Липсват само тези на България и Нидерландия. От тези 25 планове 16 са одобрени от ЕК и 12 от Съвета на ЕС. Това означава, че страните-членки все още не са казали “да” на пакетите на Кипър, Хърватия, Литва и Словения. ЕК предяви съдебен иск срещу Унгария и заради неправомерно ограничаване на достъпа до процедурата за убежище. Правилата на ЕС изискват държавите да осигурят на гражданите на страни извън ЕС ефективен начин да подадат молба за международна закрила. Според изискването в унгарското законодателство, преди да могат да кандидатстват за закрила в Унгария, хората трябва първо да подадат заявление за намерение за убежище в унгарско посолство извън ЕС и да получат специално разрешение за влизане за тази цел. Комисията е на мнение, че това правило представлява незаконно ограничение на достъпа до процедурата по предоставяне на убежище.
Ще напусне ли Полша ЕС, това е въпросът, който не спират да си задават анализаторите. Повод за това е пореден скандал с Брюксел, след като Конституционният съд във Варшава отказа да се съобрази с решението на Европейския съд, заклеймяващо съдебните реформи в страната. Съдът на ЕС постанови, че дисциплинирането на съдиите в Полша е в разрез със законодателството на съюза. Според Конституционния трибунал на Полша обаче разпореждането на Съда на ЕС да бъде замразена дейността на т.нар. дисциплинарна камара към полския Върховен съд противоречи на полската конституция и затова няма правна сила в страната. Въпросната институция освен много други права може да отнеме имунитета на съдиите или да намали възнагражденията им. Позицията на Европейския съд е, че това застрашава по недопустим начин независимостта на съдебната власт в страната.
През последните няколко години управляващата в Полша партия “Право и справедливост” (ПиС) извърши мащабна реформа в съдебната система с аргумента, че я прави по-ефективна и премахва остатъците от комунистическо влияние в нея. Но опозиционните партии, правозащитни групи и ЕК заявиха, че даването на министъра на правосъдието на допълнителен контрол върху съдиите, с който той отстранява някои и налага други - вероятно по политически причини - подкопава независимостта на съда.
Нидерландският евродепутат Йероен Ленаерс коментира, че “отказът да се изпълнят решенията на Европейския съд в Полша е ясна стъпка към извеждането на Полша от ЕС”. “Страхуваме се, че полското правителство е на път към Полекзит”, добави той. Бившият полски премиер и бивш председател на Съвета на ЕС Доналд Туск написа в туитър, че “не Полша, а Качински и неговата партия напускат ЕС”. “Само ние, поляците, можем успешно да се противопоставим. Защото, противно на пропагандата на ПиС, никой в съюза не задържа насила никого”, добави Туск.
