От началото на войната в Украйна, Европа е платила на Русия т.е. на режима на Владимир Путин, който отприщи конфликта, цели 35 млрд. евро за енергийни суровини, основно газ, петрол и въглища (бел. ред. – руските въглища са най-малкият дял и за тях Европа плаща около 4 млрд. евро годишно). На този фон ЕС е отделил само 500 млн. долара за оръжие за Украйна. Това посочи европейският външен министър Жозеп Борел на среща с посланиците на страните-членки на ЕС.
Пред Европейския парламент той каза следното: "Дали сме общо 1 млрд. евро помощ на Украйна (военна, хуманитарна, друга) и това може да изглежда много, но толкова плащаме на Путин всеки ден (за енергийни ресурси). Трябва да помогнем на Украйна да се защити".
На този фон, украинският президент Володимир Зеленски за пореден път настоя за европейско ембарго върху руски енергийни ресурси и напомни какво се случва в Украйна, с пример от клането в Буча. Посланието - тук убиват деца, но някои още се чудят какви ще са им финансовите загуби: Зверствата край Киев. Украински майки записват на гърба на децата си техните имена, ако загинат преди тях (СНИМКИ)
Днес, 7 април, предстои продължаване на обсъжданията дали ЕС да спре вноса на въглищата и да наложи ембарго на руския петрол. Досега съгласие няма, дори за въглищата, които не изглеждат толкова голям дял на фона на другите енергийни суровини, особено природния газ. Предвид това, американското издание Politico прави прогноза, че за момента няма никакъв шанс ЕС да предприеме решителни стъпки за спиране на руския газ, щом не може да се разбере за руските въглища и руския петрол, от които е далеч по-малко зависим.
Българската позиция
Руският петрол не е решаващ за нас, обясни за пореден път енергийният министър Александър Николов на заседание на парламентарната комисия по енергетика. Основната причина – "Лукойл Нефтохим" може да преработва и друг петрол, не само руски, а собственикът е регистриран в Швейцария т.е. няма да бъде ударен от санкции, макар че говорим за руснаци – ПОДРОБНОСТИ за бизнеса. Но по отношение на газа, Николов заяви, че ако той бъде спрян, можем да очакваме поне 40% поскъпване на синьото гориво и то при най-благоприятния сценарий. Алтернатива за доставка на газ е този от Азербайджан, пред още недовършения интерконектор с Гърция, който се очаква да е готов до 1 юли и да заработи през септември. Но азербайджанският газ е вързан с цената на петрола. Николов обаче посочи, че се водят преговори да се увеличат доставките на газ от Азербайджан по целия Южен газов коридор с 18% годишно.
Към днешна дата, средната цена на бензин А95 е 2,95 лв. за литър, като според специализирания сайт fuelo.net най-ниската цена в България е 2,70 лв. на литър, а най-високата – 3,11 лв. на литър. За един месец средното поскъпване е 13 стотинки за литър. Дизелът се продава средно за 3,06 лв. на литър, като най-ниската цена е 2,89 лв. на литър, а най-високата – 3,20 лв. на литър. Средното поскъпване през последния месец е 18 стотинки на литър.
Приказки за единство – не и от Унгария
Унгария е готова да плаща за руския газ в рубли, ако Москва го поиска. Това заяви изрично получилият нов мандат унгарски премиер Виктор Орбан, предаде Reuters. Така той потвърди репутацията си на близък съюзник на руския президент Владимир Путин. А унгарската позиция е, че няма защо да има единна европейска позиция за газа и петрола, защото европейските държави имат двустранни договори с Русия. „Никой не може да ни казва как да изменим договора си с Русия”, е позицията на Будапеща.
В края на миналата седмица, австрийският гигант OMV обяви, че е установила „първоначален” контакт с Русия по въпроса за това да плаща за газ в рубли. Но Виена за момента казва, че няма основание да се плаща в рубли. Латвия също обмисля дали да плаща с рубли, но официалната позиция дотук е, че не подкрепя такива плащания. Литва обаче вече обяви, че няма да внася руски газ и го заменя с втечнен – нещо, за което прибалтийската държава работи от 2014 година насам.
Припомняме, че всъщност схемата за плащане, която Русия иска да наложи, не касае директно плащане в рубли. Идеята на Путин е всеки клиент "неприятелска държава" да си отвори две сметки в Газпромбанк. Едната ще е за твърда валута – евро или долари, а другата е за рубли. Клиентът може да плаща в евро или долари, а след това Газпромбанк ще конвертира в рубли по курс, определян от Руската централна банка – т.е. никой не вярва, че той ще е пазарен. Така Русия ще се сдобива с пресни валутни резерви при всички гръмки изявления на Кремъл как залага на рублата, а целта е ясна – финансиране на войната в Украйна.
ЕС е зависим от газа – а Русия?
Още миналия месец, ръководителят на "Нафтогаз" (украинската газова компания) Юрий Витренко посочи, че ако Путин спре газа т.е. газовите потоци, то сондажите в газовите находища може да бъдат увредени непоправимо.
През 2021 година ЕС е внесъл 155 млрд. куб. метра газ от Русия (Европа внася годишно до 200 млрд. куб. метра), като ЕС внася общо 90% от газа, който потребява, а 45% са от Русия. Руският петрол е 25% от консумацията на ЕС, а руските въглища – 45%. При толкова огромно количество газ, Русия няма достатъчно хранилища да го съхранява. От друга страна, Китай внася само 5% от необходимия му газ от Русия и все още системата "Силата на Сибир" не може да поеме такова количество – годишно през него може да минат само до 60 млрд. кубични метра. Според сегашния договор между Русия и Китай обаче Китай внася само 10 млрд. кубични метра годишно (източник Reuters), а Пекин силно залага на развитието на АЕЦ и ВЕИ. От 2016 година насам Китай пуска между 6 и 8 ядрени реактора, като вече е най-големият производител на ток в света и произвежда два пъти повече електричество от САЩ (източник Forbes). При това положение, спирането на газа за Европа означава, че Русия ще трябва да изгаря излишните добити количества, за да не разруши находищата си – т.е. да бъдат горени пари.
ОЩЕ: Путин би могъл да спре доставките за Европа. Но какво ще прави с излишния газ?
