Турският президент Реджеп Тайип Ердоган започна да бере плодовете на отстъпката, която направи, вдигайки ветото срещу Швеция и Финландия за присъединяването им в НАТО. Алиансът покани двете страни да се присъединят официално в сряда, а в същия ден администрацията на Джо Байдън обяви, че подкрепя потенциална сделка с Анкара за продажба на американски изтребители F-16.
Селест Уоландър - помощник-секретарят на отбраната на САЩ по въпросите на международната сигурност – заяви, че силните турски отбранителни способности ще подпомогнат защитната линия на НАТО. Междувременно Байдън се срещна с Ердоган на събитието на върха на Алианса в Мадрид. Това се случи, след като Турция сключи бързо споразумение с Финландия и Швеция двете скандинавски страни да предприемат стъпки срещу Кюрдската работническа партия и срещу тероризма.
Ердоган дълго време блокираше пътя на Стокхолм и Хелзинки към НАТО. Анкара приема Кюрдската партия за терористична и подтикна останалите членки от Алианса да възприемат по-сериозно тази заплаха и да отчетат централната позиция на Турция. В крайна сметка Швеция и Финландия обещаха конкретни стъпки и законови промени, което удовлетвори Ердоган.
Байдън го възнагради за важното решение, давайки зелена светлина на служителите на администрацията си да заявят подкрепа за модернизация на турските военно-въздушни сили, пише „Гардиън“. Американският президент благодари на Ердоган и за опитите му да посредничи за споразумение между ООН и Русия за вдигане на черноморската блокада, което да позволи износа на украинско зърно. Москва заяви пред ООН, че е готова да изнесе 25 милиона тона зърнени култури от тежко минираното пристанище на Одеса (все още под украински контрол). Това би станало с „безопасни конвои“ и под егидата на Анкара.
Селест Уоландър коментира модернизацията на военно-въздушните сили на Турция с думите, че Вашингтон подкрепя Анкара в това отношение, „защото ще е от полза за сигурността на НАТО, а оттам и за американската сигурност“. „Плановете се разглеждат. Нужно е да преминат през целия договорен процес“, отбеляза тя.
Турция поиска още през октомври да закупи от САЩ 40 изтребители F-16, произведени от Lockheed Martin, както и близо 80 модернизационни комплекта за самолетите в турските хангари. Вашингтон досега не бяха изразявали открита позиция относно продажбата, с изключение на твърдението, че тя трябва да премине през „юридически процедури“. Представители на САЩ отричат, че Пентагонът е сключил споразумение с Турция за изтребителите само при условие за вдигане на ветото над Швеция и Финландия за НАТО.
Вашингтон заяви, че Конгресът ще има последната дума по сделката. Продажбата на изтребителите е спорна, тъй като Турция закупи руска система за противовъздушна отбрана C-400, която според много американски сенатори е несъвместима с членството в НАТО.
Анкара използва сделката с Швеция и Финландия, за да поиска незабавното екстрадиране от Швеция на група кюрди и поддръжници на духовника Фетулах Гюлен, обвиняван от Ердоган за организиране на неуспешния преврат от 2016 г. В споразумението, подписано в Мадрид, лидерите на скандинавските страни обещаха да не подкрепят кюрдската партия ПКК, нито сирийските ѝ групировки YPG.
Министърът на правосъдието на Турция Бекир Боздаг поиска екстрадиция на 33 души, заподозрени в тероризъм, намиращи се на територията на скандинавските държави. Шведският външен министър Ан Линде внесе принципно уточнение: „Няма да се съгласим на никакви екстрадиции, освен ако няма доказателство за терористична активност. Няма причина кюрдите да се страхуват за човешките и демократичните си права и да смятат, че те са под риск“.
Споразумението включва разпоредба за съвместен комитет за изпълнение, който да наблюдава сделката, но меморандумът остава политическо споразумение, а не правно обвързващ международен договор.
