Европейският парламент гласува в подкрепа на спиране на преговорите за присъединяване na Турция заради чистката след неуспешния опит за преврат в страната през юли. Турският президент Реджеп Ердоган вече заяви, че подобен вот няма никакво значение за страната му.
С гласуваната резолюция се призовават страните-членки т.е. Европейският съвет да вземе решение и да замрази временно преговорите с Турция. Финалното решение зависи от Съвета.
По-рано през тази седмица външният министър на ЕС Федерика Могерини заяви, че замразяване на преговорите ще е губеща позиция и за ЕС, и за Турция. Оттеглящият се от поста на председател на ЕП Мартин Шулц (бел. ред. - поради изтичане на мандата) обяви преди седмица, че се надява Турция да не се откаже от преговорния процес, каквито заплахи отправи турският президент Реджеп Ердоган.
Основната спънка пред продължаването на преговорите е антитерористичното законодателство в Турция, което ЕС счита за ограничаващо по недопустим начин човешките права и свободи. ЕС иска от Турция да бъде ограничено понятието тероризъм, тъй като в момента заради "недопустими" позиции срещу официалната власт в Турция може да бъдеш обявен за терорист по турския закон. Всъщност това законодателство е причината да не бъде позволен облекчен визов режим за турски граждани, каквито искания имаше от Анкара по споразумението за реадмисия на бежанци.
Споразумение за асоцииране между ЕС и Турция е подписано още през 1963 година. През 1987 година Анкара подава молба за членство в ЕС. Преговорите за встъпване на Турция в общността започват едва през 2005 година, като са отворени едва 16 от общо 35 преговорни глави, които трябва да изпълни всеки кандидат за влизане в ЕС. Основна пречка от европейска страна на преговорния процес е Кипър, заради казуса със Севернокипърската република.
