Заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева разговаря с румънския си колега Теодор Мелешкану в рамките на еднодневното си работно посещение в Букурещ, съобщиха от МВнР.
Още: 29 декември, 2024 година: Тогава ли ще избухне гражданска война в Грузия? (ВИДЕО)
Още: Путин посрещна словашкия премиер Роберт Фицо в Кремъл (ВИДЕО)
Двамата министри определиха двустранните отношения като приоритетни, конструктивни и отлични, отчитайки общите цели в рамките на Европейския съюз и НАТО, по отношение на регионалното сътрудничество и нивото на търговско-икономическите отношения.
"Отчитам със задоволство, че около 1900 български фирми присъстват на румънския пазар с инвестиции от около 200 млн. евро, а близо 1600 румънски компании развиват дейност у нас", каза министър Захариева, а нейният колега Мелешкану отбеляза, че стокообменът е нарастнал със 7,3% само за година и е достигнал 3,8 млрд. евро. Двамата се обединиха около необходимостта да се изгради по-бързо реверсивната станция от румънска страна на газовия интерконектор, а румънският външен министър прояви интерес към плановете на България за газовия хъб "Балкан".
По време на разговорите бяха обсъдени и бъдещи инфраструктурни проекти, които биха стимулирали още повече икономическите връзки - втори мост над Дунав при Русе, който да свърже Румъния със скоростния път за Велико Търново, отваряне на двата новоизградени ГКПП на сухопътната ни граница Крушари-Добромир и Кайнарджа-Липница. Това би насърчило и улеснило туристическия обмен, който също се увеличава. За 2016 г. 1,1 млн. румънски граждани са посетили България, а 400 хил. българи - Румъния.
Още: НА ЖИВО: Кризата в Украйна, 23.12.24 - Ако Русия победи, САЩ ще плащат многократно повече
Още: Руснаците атакуват на скутери позиции на "Азов" (ВИДЕО)
Министър Захариева отбеляза, че през летния сезон ГКПП - Дунав мост ще работи с пълния си капацитет, за да обслужва безпроблемно пътникопотока.
"Доказали сме, че когато действаме заедно и в координация, може да постигнем успехи", отбеляза министър Захариева и даде за пример премахването на визите за Канада за българи и румънци, както и решението на КОРЕПЕР II за даване на пасивен достъп до визовата информационна система ВИС.
Министър Мелешкану благодари за усилията на България по охраната на външната граница на Европейския съюз и в тази връзка подчерта готовността на двете държави да се присъединят към Шенген. Още през 2011 г. Европейският парламент и Съветът на ЕС констатираха, че България и Румъния изпълняват техническите критерии за влизане в Шенген, но политическото решение, което се оказа не толкова формално, се очаква вече 6 години.
Министър Теодор Мелешкану изтъкна, че Западните Балкани трябва да получат европейска перспектива, за да бъде гарантирано, че европейското развитие на региона е необратимо, а министър Захариева категорично го подкрепи и изтъкна, че интеграцията на Западните Балкани ще е сред приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г. Друг приоритет ще е кохезионната политика, като този въпрос е важен и за румънската страна.
Още: Взрив, експлозия - съдбата на голям руски оръжеен склад в Новочеркаск (ВИДЕО)
Още: След разлива: Мъртви делфини изплуваха в Новоросийск (ВИДЕО)
По време на срещата стана ясно, че България ще домакинства през есента четвъртото съвместно заседание на правителствата на двете държави.
Захариева и Мелешкану изтъкнаха значението на многостранните формати на сътрудничество за включване на специфичните проблеми и позициите на държавите от региона в дневния ред на Европейския съюз. Само след седмица българският вицепремиер отново ще е в Букурещ на тристранна среща със своите колеги от Гърция и Румъния, а се подготвя и среща във формат Румъния, България и Сърбия. Министър Захариева отбеляза перспективите и пред друг формат: България, Румъния, Гърция и Хърватия.
В отговор на журналистически въпрос какви мерки предприемат двете държави за излизане от Механизма за сътрудничество и оценка, министър Захариева отбеляза, че България и Румъния винаги са си сътрудничели по въпроса и че този механизъм, продължаващ вече 10 години, не може да е вечен. "Българското правителство е решено да изпълни 17-те препоръки в последния доклад на комисията до края на 2018 г. И то не заради Брюксел, а заради българските граждани", каза тя.
