Страните кандидатки остават затънали в съперничество от миналото и нерешени двустранни въпроси. След като разреши въпроса за името с Гърция, която години наред задържаше началото на преговорите за разширяване, сега Северна Македония е изправена пред нов спор със съседна България заради езика и историята.
Това се казва в доклада за напредъка на Северна Македония във връзка с процеса на разширяване на ЕС, пише „The Brussels Times”.
Добросъседските отношения и регионалното сътрудничество остават съществени елементи от процеса на разширяване. „Приканваме двете държави да удвоят усилията си за намиране на решение на отворените въпроси”, се казва в документа. От Северна Македония и България зависи да се ангажират пряко. Комисията няма да подпомага диалога между тях, както действа по отношение на Сърбия и Косово.
Докладите във връзка с процеса на разширяване на Европейския съюз показват, че страните кандидатки от Западните Балкани не са готови за присъединяване, пише изданието.
В началото на февруари комисарят по въпросите на разширяването Оливер Вархели представи подобрената методология за съживяване на замразения процес на присъединяване към ЕС.
Публикуването на годишния пакет за разширяването, състоящ се от съобщение за политиката на ЕС за разширяването и доклади за всяка държава поотделно или за напредъка за всяка страна кандидатка, беше отложено за есента заради избухналата пандемия от коронавирус.
При представянето на пакета на 6 октомври комисар Варехли изрази определен оптимизъм, че всяка страна кандидатка ще преодолее оставащите пречки и ще изпълни всички условия по пътя си към членство в ЕС. Той се позова и на новата методология и изрази очакване, че динамичното прилагане на новите правила ще ускори напредъка на държавите кандидатки и ще донесе дълготрайни резултати.
Според говорител на ЕК, подобреният подход към процеса на присъединяване е отразен в докладите за страните. Оценките и препоръките са по-ясни и точни, докладите са по-прозрачни по отношение състоянието на преговорите за присъединяване и степента, в която се прилагат основни реформи.
Успоредно с това ЕК представи икономически и инвестиционен план, за да стимулира дългосрочното възстановяване на страните кандидатки след COVID-19 и да ускори тяхното икономическо сближаване с ЕС. Планът ще бъде подкрепен с до 9 милиарда евро от Инструмента за предприсъединителна помощ (IPA) за 2021-2027 г., при условие че бюджетът бъде приет от Европейския парламент и Съвета.
Финансирането е под формата на безвъзмездни средства. Вноските от други донори и гаранциите за заеми имат потенциала да мобилизират до 20 милиарда евро инвестиции през следващото десетилетие.
Много от проектите са трансгранични и регионални и ще са от полза за целия регион. Комисарят подчерта необходимостта от свързване на столиците в Западните Балкани чрез автомобилен и железопътен транспорт и постепенно премахване на централите с изкопаеми горива в региона. Интеграцията на ромското население, което представлява социално предизвикателство, също ще бъде финансирана.
Както всяка година, Комисията обръща сериозно внимание на върховенството на закона като ключов критерий, по който ЕС оценява напредъка на кандидатите за членство.
В областта на съдебната власт и основните права напредъкът варира значително през последната година. Само Албания и Северна Македония - двете държави, които с нетърпение очакват да започнат преговори за присъединяване в края на тази година, постигнаха „добър напредък“. Сърбия и Черна гора, единствените държави, с които текат преговори, не постигнаха съществен напредък в тази област.
Косово - потенциална страна кандидат, постигна „известен напредък“, но не и Босна и Херцеговина. В Турция, която от години води преговори за присъединяване, има „сериозно отстъпление“ след неуспешния опит за преврат през 2016 г.
Във всички държави ситуацията по отношение на борбата с корупцията и зачитането на свободата на изразяване се е влошила. Западните Балкани и Турция продължават да показват „широко разпространена корупция“ и никакъв или ограничен напредък по отношение на свободата на изразяване.
Проектът за рамки на преговорите с Албания и Северна Македония беше представен от Комисията на Съвета в началото на юли, но те все още не са публично оповестени. Дискусиите в рамките на Съвета продължават и говорителят отказа да ги коментира.
След като рамката бъде приета от Съвета, ще бъдат свикани първите междуправителствени конференции (IGC), които ще дадат знак за официалното започване на преговорите за разширяване. Комисар Вархели се надяваше такава конференция да се проведе преди края на германското председателство на ЕС тази година.
