Европейската комисия подаде иск пред Съда на ЕС срещу българското правителство заради липсата на достатъчно мерки да опази българските граждани от мръсния въздух. Това предадоха кореспондентите на Свободна Европа и БНР в Брюксел.
Става дума за систематично превишаване на пределните норми на серен диоксид от 2007 г. насам в югоизточна България. Там се намират четирите най-големи топлоелектрически централи – ТЕЦ „Марица Изток” 1-3 и ТЕЦ „Брикел”.
Решението за подаване на съдебен иск се основава на данни, предоставени от българското правителство, „които показват трайно неспазване на пределно допустимите почасови и дневни стойности на серен диоксид в югоизточната част на страната, където се намират четирите най-големи топлоелектрически централи”, съобщи в Брюксел комисарят за екологията, морските въпроси и рибарството Кармену Вела.
Количествата серен диоксид в атмосферния въздух в региона нарушават европейските стандарти за пределно допустимите стойности по европейската директива за качеството на въздуха и за по-чист въздух в Европа. Неспазването на стандарта продължава от 1 януари 2007 г. – датата на влизане на България в ЕС.
Серният диоксид се отделя при използванет на съдържащи сяра горива (въглища и нефт) за битово отопление, производство на електроенергия и за гориво за моторни превозни средства. Серният диоксид може да засегне дихателната система и функциите на белия дроб и да причини дразнене на очите. Сярната киселина е и основният компонент на киселинните дъждове, които причиняват обезлесяване. Смята се, че серният диоксид има най-голяма роля за промените в климата.
Европейското законодателство задължава правителството да приеме планове за качеството на въздуха и да гарантира, че те предвиждат подходящи мерки, така че периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък. То обаче трябва само да избере мерките, които да гарантират спазването на пределно допустимите стойности на замърсяване на въздуха.
От Министерството на околната среда и водите заявиха, че проблемът със замърсяването със серен диоксид е стар и се дължи на факта, че в района около Гълъбово, област Стара Загора има четири топлоцентрали, работещи с въглища. Поради голямото им струпване на едно място било трудно да се определи кой точно е виновен за превишаването на нормите за чистота на въздуха.
От министерството припомнят, че наказателната процедура срещу България се води от Европейската комисия от 2009 г. насам и за това време предприетите мерки са дали резултат в Перник и в Димитровград, като проблемен остава въздухът само в Гълъбово, където превишенията от началото на годината са 19 срещу 46 през първото полугодиие на 2018 г.
Заведеното днес дело е второ по Директивата за качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух в Европа от 2005 г. Съдът на ЕС вече осъди България за превишаване на нормите за фини прахови частици. През април 2017 г. европейските магистрати намериха, че правителството не взема достатъчно мерки, за да гарантира спазването на нормите за прахови частици от 2007 г. насам в София, Пловдив, Варна, както и в Северна, Ююгозападна и и Югоизточна България. Тогава правителството беше осъдено само да плати съдебните разноски, а Европейската комисия реше да изчака обещанията за уреждане на проблема да дадат ефект, преди да реши дали да поиска налагане на глоби за нарушенията.
Правителството получи последно предупреждение по още четири наказателни процудри – за неприлагане на европейското законодателство по молбите за даване на убежище, за правилата за киберсигурност, за взаимното признаване на присъдите, издавани от европейски съдилища по наказателни дела и за наказания при недеклариране на суми в брой, надвишаващи 10 000 евро при влизане и излизане от страната.
Европейската комисия отваря и нови наказателни процедури срещу България за неприлагане на европейското законодателство за защита на деца от сексуално насилие и срещу детската порнограифя, за недостатъчни наказания в българското законодателство за манипулиране на финансова информация, както и за поставяне на по-високи изисквания към чужди компании за предоставяне на охранителни услуги в сравнение с българските.
По всички тях българските власти са получили срок от два месеца да дадат задоволителни обяснения защо не спазват и не прилагат европейското право и да се поправят.
