Двама украински бойци от полка "Азов" разказват как са били евакуирани с хеликоптери от обкръжения завод "Азовстал". Пред военния кореспондент на „Радио Свобода“ Тарас Левченко те споделят последните си спомени от Мариупол, който в края на март все още не е паднал в ръцете на руснаците, и защо днес отново са избрали да се върнат на фронта.
Всеки уважаващ себе си мъж трябва да се бие за страната си
Олег с позивна "Галерия" е бил тежко ранен в средата на март, а на 31-ви същия месец при една от рискованите мисии на военните вертолети е изнесен от завода, което спасява живота му. Днес въпреки счупения таз, множеството наранявания и незавършената рехабилитация, Олег се е върнал на служба и в момента не само обучава други бойци, но и ходи по задачи с тях.
„Можете да говорите каквото искате за полка „Азов“ заради татуировките ни или заради руската пропаганда, която ни обявява за фашисти и нацисти. Но истината е, че ние максимално се опитахме да помогнем на цивилните", казва той.
И продължава: "Защо влязох в полка? Не можех да си позволя друг морален избор. Смятам, че всеки уважаващ себе си мъж, който се чувства украинец, е длъжен да се бие за страната си. В Мариупол разбирахме добре, че хората се оказаха заложници в тази ситуация, че нямаха откъде да вземат храна. Ако не им помагахме, тогава просто не знам защо бих носил тази военна униформа.
На 16 март минавахме покрай училището на улица „Восточная“, влязохме в мазето на сградата, вътре имаше около стотина човека, включително деца. По онова време все още ни снабдяваха с храна, така че за нас си отделихме по половин порция и останалото раздадохме на цивилните заедно със сухите ни дажби, а шоколадите, които имахме, дадохме на децата. Малкото бензин, с който разполагахме, също им го дадохме, защото те имаха бензинова горелка, която не можеха да ползват."
Олег разказва, че след това с другарите му се отправят към металургичния комбинат „Азовстал“, но по тях откриват огън от строяща се пететажна сграда. "Излязохме от колата и извикахме „Момчета, ние сме свои“. Казаха ни да сложим оръжието си на земята и да свалим бронежилетките и в този момент забелязахме три вражески бронетранспортьора. Не искахме да се предаваме в плен затова се опитахме да стигнем до оръжието си, но те започнаха да ни обстрелват. Получих рана в ръката, след това още две в крака, единият куршум, както после се оказа, ми е засегнал таза. По нас крещяха „Предай се, укроп“. Приятелят ми загина, а аз исках да всяка цена да стигна до позицията на нашите, за да ги предупредя. Успях да се прехвърля през една ограда отляво, не знаех накъде да вървя, но се движех, по-точно основно пълзях, по посока на нашите позиции.“
Олег достига до завода „Азовстал“, където другарите му му оказват първа помощ, слагат му турникет, зашиват му ръката и я бинтоват. По това време обаче никой още не знае, че и тазът му е засегнат, куршумът, заседнал в бедрото му, е изваден по-късно. На 31 март успяват да го евакуират с хеликоптер, след това се лекува. На 3 юни се връща в строя и казва „Ще се бия докато руската армия не напусне окончателно страната ни.“
Войната за мен ще свърши, когато си върнем напълно териториите
Едва 20-годишен, Богдан Цимбал командва взвод по време на отбраната на Мариупол, получава 6 куршума и е евакуиран от „Азовстал“ с хеликоптер.
Самият той е от село в близост до Мариупол. „Загубих семейството си – мама, баба и дядо загинаха след като танк е стрелял право в къщата ни, а татко е откаран във филтрационен лагер. По информация на излезли оттам е бит за това, че има връзка с „Азов“ и после е отведен в неизвестна посока. За последно видях близките си на 10 март, когато успях да мина през къщи буквално за 5 минути." Брат му, който също се сражава в "Азовстал", загива в завода на 14 май.
„Защо избрах да служа точно в полка „Азов“? През 2015 г. именно те освободиха нашето село затова го смятах за мой дълг. Освен това две години по-рано в полка вече бе влязъл по-големият ми брат."
На 22 март при сражение в Мариупол Богдан получава рани в рамото, ръката, гръбнака и крака. „Лежах на пода, бях загубил доста кръв. Около мен се движеха хора и по това, което приказваха, разбирах, че не са от нашите и че трябва да се преструвам на мъртъв.“ След това руснаците са изтласкани, намират го украински бойци, оказват му първа помощ и го откарват в „Азовстал“. По-късно е евакуиран с още петима от най-тежко ранените с хеликоптер.
„Как виждам бъдещето си? Войната за мен ще свърши тогава, когато си върнем напълно териториите", казва той.
