"Най-лошото нещо за мен не беше самата диагноза, а че наскоро разбрах, че лекарите все още откриват ракови клетки в тялото ми", разказва Курт Шрьодер (името е променено по желание на събеседника). "При рака на панкреаса, това съвсем не е приятна новина. Премахнаха тумора с операция, после имаше само остатъчни ракови клетки. Разбира се, аз бих предпочел, да не беше останало нищо. Но аз съм безкраен оптимист."
Мъжът е на 61 години. Той винаги е бил здрав и се е занимавал с хобитата си - естествознанието и фотографията. След като е диагностициран с рак през август 2022 година, първата му операция е насрочена за октомври. Отстряват т.нар. глава на панкреаса и дванадесетопръстника. Следва и химиотерапия - със страничните ѝ ефекти като гадене, повръщане и промени във вкуса.
"Хлябът имаше вкус на шкурка", разказва за този период той. "Бананите бяха толкова сладки, че изобщо не можех да ги ям."
Важната роля на психоонкологията
Гудрун Брунс, към която Шрьодер се обръща заради проблемите си, има десетилетия опит в областта на психоонкологията и е директорка на Консултативния център за онкоболни в Мюнстер. Психоонклогията е дисциплина, възникнала през 70-те години на миналия век. "Тя се занимава с психологическите и социалните промени, които се появяват в резултат от рака", обяснява Брунс. "Съществува и взаимодействие между физическото и психологическото състояние."
Проучванията показват, че между 25 и 30 на сто от диагностицираните с рак развиват психологически разстройства или страдат от други психосоциални проблеми. Работещите в консултативните центрове подпомагат хората с диагноза рак по трудния им път към завръщането към обичайния живот.
"Г-жа Брунс познава изключително много хора и институции. Тя има връзки, за които вие дори не подозирате", казва Шрьодер. "Разбира се, това веднага е огромна психологическа помощ - да знаеш, че можеш да се обърнеш към различни места, които много да те подкрепят".
Да се обърне по-голямо внимание на емоционалните и психологическите аспекти на рака, да се интегрират в лечението на рака и да се подобрят условията в световен мащаб са някои от целите на Международното дружество по психоонкология, учредено през 1984 година.
По данни на Международната агенция за изследване на рака през 2020 г. повече от 19 милиона души в света са диагностицирани с рак. Затова е още по-важно да се предлагат психоонкологични консултации и терапия. Притесненията и страховете, с които се сблъскват пациентите с онкологични заболявания, са сходни, независимо дали се лекуват в Африка, Азия или Европа и независимо от вида на рака.
Роднините на болните също имат нужда от помощ
Диагнозата рак преобръща живота не само на болните, но и на техните близки. Брунс обяснява, че те често чувстват, че трябва да подкрепят близкия си в максимална степен и така изпускат контрола над собствения си живот.
"Абсолютно необходимо е близките да намерят начин да се грижат и за себе си", категорична е специалистката. А Шрьодер разказва, че партньорката му, която също е преминала през онкологична диагноза, го е посещавала, докато е бил в болницата твърде често. "В един момент тя достигна предела на възможностите си и се срина психически."
Емоционална подкрепа и окуражаване на болните
При повечето хора пълният спектър от емоции се проявява скоро след поставянето на диагнозата. Това не е само тревожност, гняв и раздразнителност, казва Брунс. "Става дума и за меланхолия по това как хората са се чувствали, когато са били здрави."
Днес раковите заболявания са много по-лечими от преди, но асоциациите на пациентите с немощ и смърт остават. Затова оказването на емоционална подкрепа и постоянното окуражаване на пациентите са сред най-важните задачи на психоонкологията. Често това може да означава хората просто да не бъдат оставяни сами и да бъдат изслушвани.
"Разговорите просто възникваха от ден на ден. Те започват например с въпроса на г-жа Брунс: "Как сте днес?" И тогава просто започвате да говорите", разказва Шрьодер.
Източник: Дойче веле
