Актуалният от десетилетия въпрос за ромската интеграция у нас и до днес не успява да намери своя отговор. Мнозина се съмняват, че отговор изобщо има, но уникалният случай на Испания доказва противното.
Испанските роми успяват да се интегрират благодарение на това, че държавата предприема редица трудни, но необходими и стратегически мерки, за да реши проблема. Опитът на Испания дава надежда на всички останали европейски страни, че циганите могат да бъдат разглеждани не непременно като бреме, а като обществен капитал, в който държавата инвестира и от който има полза.
"Тук никога няма да се случи депортиране. Ние сме интегрирани. Аз съм първо испанец, след това циганин", заявява Антонио Морено, който притежава голяма къща с басейн и работи в собствено фото и видео студио.
Докато много европейски държави гледат на циганите като на проблем, с който трябва да се справят, Испания ги приема, зачитайки правата, историята им и карайки ги да се чувстват като у дома си.
"Разбира се, че има расизъм, но тук положението е по-добро от което и да е друго място", допълва Морено, който е бил в Италия, Франция, Германия и Чехия. В Мадрид се случва на роми да бъдат отказани услуги или продукти, но всички са категорични, че дискриминацията в Испания е далеч от нивата й в останалата част на Европа.
В Испания живее втората най-голяма общност от роми в Европа - 970 хил. от общо 10 - 12 млн. цигани на територията на Стария континент. Испания харчи 36 млн. евро годишно, за да ги интегрира. Само 5% от ромите в страната живеят в импровизирани гета, а около половината притежават земя. 92% от ромското население живее в стандартни законни апартаменти или къщи. Всички цигани в Испания имат достъп до здравеопазване и макар да няма точна статистика, се смята, че 75% имат постоянен доход. Става въпрос за квалифициран труд и добри професии, което подтиква циганите да изоставят характерния за тях начин за прехрана от добитък и продажба на желязо и други стоки.
"Тези неща са изключително важни, защото те разбиват мита, че циганите не могат да се задържат на едно място, да бъдат постоянни и да имат стабилна работа", заявява Хуан Гомес, представител на испанското министерство на здравеопазването.
Също така, Испания инвестира в сфера, която за мнозина е ключът към измъкването от мизерията - образованието. Почти всички циганчета посещават начално училище (макар само 30% да завършват), а над 85% от всички роми са грамотни.
Испанските власти обвързват основните социални услуги с програми за включване. Например, ромите имат право на общински жилища и финансова помощ, само ако децата им ходят на училище и в здравни заведения. Отделно има различни програми, които обхващат млади безработни цигани, като ги обучават, давайки им шанс да придобият еквивалент на стандартната диплома за средно образование. Накрая ромите се разпределят на работни места на базата на споразумения с частни компании.
Експертите сочат, че тайната на испанския модел се крие в това, че той се концентрира върху практически въпроси като настаняването и работните места, докато останалите европейски държави разглеждат повече въпроси като предразсъдъците и политическите права.
"Може би това е причината в други държави да са налети повече пари за интеграция, но тя да е неуспешна. Испанският подход е различен, защото той се базира първо и основно на подобряването на жизнения стандарт", заявява Исидро Родригес, директор на финансирана от държавата ромска фондация.
Според мнозина случаят на Испания е уникален и успешната интеграция на ромите се дължи на специфичния исторически опит с общността. Циганите, дошли от Индия, са в Испания от XV-ти век и техният принос към традициите и културата, например фламенкото, е безспорна част от идентичността на Испания.
И въпреки това, до неотдавна циганите са били подложени на тормоз и отхвърляне - опити да бъдат изгонени от страната, да бъдат асимилирани, да не се женят помежду си...
"Преди не ни считаха за хора, бяхме животни", разказва Морено за времето, в което испанските власти са пречели на циганите да работят, да учат и дори да се събират на групи.
При диктатурата на Франко циганите живеели в страх от милицията или цивилната гвардия. В опит да гарантира стабилността на държавата, конституцията след смъртта на Франко обаче е разработена в духа на включването на всички етнически групи и култури. И тъй като циганите били най-мизерстващата общност през 80-те, те привлекли най-голямо внимание и усилия. Цивилната гвардия дори се принудила да патрулира около училищата, посещавани от циганчета, където родителите испанци били против децата им да учат заедно.
От тогава насам правителствата, без значение леви или десни, следват линия на постоянство на финансиране на програми за интеграция. Испания е похарчила за социални програми повече отколкото която и да е друга страна в ЕС. Между 2007 и 2013 г. страната е дала по това перо над 130 млн. долара, от които 60 млн. долара - от европейски фондове.
В началото има съпротива срещу тези програми. Циганите биват преместени от бараките директно в специални общински жилища само за тях, а децата им биват изпратени на училище. Резултатите още могат да бъдат видяни - изпочупени блокове в Севиля. Преходните училища също се провалят, тъй като ромите ги избягват и експертите решават, че циганчетата не трябва да бъдат изолирани.
Властите започват мащабна програма да разпръснат ромите из всички общински жилища, а циганчетата на ходят на училище в кварталите. Медиатори помагат в учебните заведения, в случай на напрежение, а социални работници помагат за успешното протичане на този преход.
Наблюдатели отбелязват обаче, че испанският пример може да има трудности да бъде следван навсякъде, тъй като страни като България и Румъния специално, не разполагат с инфраструктурния и административния капацитет да поемат огромните си ромски общности.
Що се отнася до въпроса с депортациите, испанският пример доказва, че начинът да се спре миграцията на ромите е те да се чувстват добре у дома и да нямат нужда да пътуват до страни като Франция или Италия. "Депортациите са безсмислени. Циганите просто ще се върнат след няколко месеца", заявява Иван Иванов, изпълнителен директор на базирана в Брюксел ромска организация.
Циганите в Испания са "невидими", защо в общия случай те водят нормален начин на живот, с работа и отговорности. Затова, за разлика от големите булеварди в Източна и Западна Европа, по испанските улици за последно цигани са виждани да просят преди 30 години.
