В средата на октомври 1961 година, точно навреме за 22-рия конгрес на КПСС, Никита Хрушчов обявява, че смята да взриви водородна бомба със заряд от 50 милиона тона тринитротолуол (50 килотона). Тогава той се хвали: „Имаме и бомба със заряд от 100 милиона тона. Но няма да я изпробваме, защото така може да изпочупим и собствените си прозорци", пише в обширна публикация по темата германският "Ди Велт".
Още: Гърция ще подкрепи бизнеса на засегнатите от земетресенията острови
Още: Трус с магнитуд 4,8 в Източна Турция
Американският президент Джон Кенеди реагира незабавно, припомня изданието. „Експлозията на такава бомба не може да има оправдана цел", посочват тогава от Белия дом. Най-мощната бомба, тествана дотогава от САЩ, е била със заряд от 15 мегатона.
Безпокойството е голямо. Радиоактивното замърсява би могло, в зависимост от ветровете, да обхване район на площ от 25 000 до 50 000 квадратни километра. Съществува също така и опасност от изгаряния от втора степен на разстояние 56 километра от епицентъра на взрива. В радиус от 19 километра около него ударната вълна би унищожила всичко, а огненото кълбо би изгорило всичко в най-вътрешния кръг с радиус от 4 километра около детонационната точка.
Още: Русия, САЩ и Китай: готвят ли нови ядрени опити?
Още: Сириец нападна с нож минувачи в Австрия, има жертви (СНИМКА)
Взривната вълна обикаля земното кълбо два пъти
Тези предупреждения обаче изобщо не впечатляват Хрушчов, пише по-нататък „Ди Велт". Той нарежда на своя посланик в ООН Семьон Запаркин да обясни цинично следното: „Бомбата трябва само да гарантира, че Хирошима и Нагасаки никога няма да се повторят. Това е истинският днешен хуманизъм". Замисълът на Хрушчов е да изплаши до смърт американците.
Още: Снежна буря в Швеция предизвика невиждани верижни катастрофи (СНИМКИ)
Още: Юлия Навалная: Алексей продължава да обединява и след смъртта си
Следва заповедта за експлозията - на 30 октомври 1961 година около 11,30 московско време огромният стратегически бомбардировач Ту-95 пуска „изделието" (както го наричат руснаците официално) от над 10 000 метра височина над остров "Нова земя". Бомбата е снабдена с парашут, за да има достатъчно време екипажът на самолета да се отдалечи и да не пострада от експлозията. Бомбата е с размери два на осем метра и тежи 27 тона.
При взрива, последвал две минути след хвърлянето ѝ от самолета, огнено кълбо обхваща земната повърхност, а атомната гъба за кратко време си издига на височина над 64 километра, тоест стига до мезосферата - средния от трите атмосферни слоя. Ударната вълна обикаля глобуса два пъти и чак на третия път отслабва дотолкова, че може да бъде измерена само с най-чувствителни уреди. Освен това бомбата предизвиква трусове от шеста степен по скалата на Рихтер.
Още: МААЕ: Още има тлеещи пожари в АЕЦ "Чернобил" след удара на руския дрон
Още: Една година без Алексей Навални: Светът му отдава почит (СНИМКИ И ВИДЕО)
Още: Защо Хитлер не успя да изпревари Опенхаймер за атомната бомба
Доколкото е известно, при експлозията не е загинал никой. На острова с дължина 900 километра тогава живеят само няколкостотин души, но нито един от тях не се е намирал на по-малко от 100 километра от мястото на взрива.
Повратна точка за ядреното разоръжаване
Както посочва „Ди Велт" - тази бомба не е била подходяща за военни цели. Самолетът е можал да я хвърли само защото е била модифицирана и клапите на бомбения отсек са били премахнати. От 1962 до 1964 година в САЩ и в Съветския съюз следват още над сто ядрени експлозии в атмосферата и във водата, преди двете велики сили да се договорят да провеждат изпитания на атомни оръжия само под земята. Именно взривът на „Цар Бомба" кара света да осъзнае, че му е необходима програма за ядрено разоръжаване. Тази експлозия се превръща в кулминация на Студената война и до днес е включена в книгата на рекордите „Гинес" с това, че няма аналог в историята.
Още: B-29 Enola Gay хвърля атомната бомба над Хирошима (СНИМКИ)
Източник: Дойче веле
Експеримент: 300 ядрени ракети летят към вас - какво бихте направили? (ВИДЕО)
Учени обясниха какво да правим и къде да се скрием при ядрен взрив
Смразяващата история за „Демоничното ядро“ и учените, които станаха негови жертви
Коментар №2 на седмицата: Има ли опасност от ядрена война? Седем притеснителни знака
