Русия е основна заплаха за сигурността на България заради продължаващата агресивна война в Украйна, чието начало постави диктаторът Владимир Путин през февруари 2022 г. Това пише в новата ни отбранителна стратегия, одобрена от правителството на Росен Желязков на 5 март. Важен елемент в доклада е, че българската държава не изключва руско нападение срещу страна членка на НАТО и Европейския съюз.
"Непровокираната агресия на Русия срещу Украйна наруши принципите и нормите на международното право, сериозно подкопа европейската архитектура на сигурност и промени факторите, които допринасяха за стабилна и предвидима среда на сигурност в Европа. Повишените глобални и взаимосвързани рискове и заплахи не изключват възможност за посегателства и нарушаване на суверенитета и териториалната цялост на страна членка на НАТО и ЕС“, пише в официалния документ.
В основата на НАТО е чл. 5 от Северноатлантическия договор, който предвижда страните членки да окажат незабавна подкрепа на държава от Алианса, която е нападната: Не се спира: Тръмп със странна идея за чл. 5 от Договора на НАТО.
Снимка: Getty Images
Ядрена заплаха
Амбициозните цели на Русия няма да изчезнат, посочва се в доклада, като се имат предвид усилията на Кремъл да се поддържа военен паритет със западните държави, независимо какъв е изходът на войната в Украйна. Всичко това повишава опасността от ядрена ескалация.
"Конфронтацията на Русия със САЩ и НАТО ще продължи. Държавното ръководство на Русия тенденциозно ще продължи да представя действията на САЩ като политика на сдържане и ограничаване на способностите за развитие и като основно препятствие за постигане на своите реваншистки цели, в резултат на което ще нараства конфликтният потенциал между двете страни. Повишава се опасността от глобална военна и ядрена ескалация, с възможност за политико-икономическо и конвенционално противоборство със Запада и ускоряване на надпреварата във въоръжаването“, гласи стратегията за отбрана.
Русия ще продължи с кибератаките заради санкциите
"Войната в Украйна ще запази тенденцията към влошаване на отношенията на Русия с ЕС. Руската федерация ще продължи да губи позиции на европейските пазари. Вследствие на значителното икономическо превъзходство на ЕС, налаганите санкции и диверсификацията на енергоизточниците ще засилят натиска върху Русия, в резултат политико-икономическото напрежение ще нараства с повишена вероятност от изграждане на нова "Желязна завеса“. Затова Русия ще продължи с опитите за информационно-психологическо, политическо и икономическо въздействие върху отделни държави членки, с цел провокиране на несъгласие, разделение и недоволство срещу действащия санкционен режим“, пише в документа.
Още: Руска пропаганда за милиони у нас и в Румъния: Разкрита е пряка връзка със службите на Путин
Снимка: Getty Images
Значителни промени в съществуващата властова система на Руската федерация са малко вероятни, пише в доклада и се посочва, че ще се запази агресивният външнополитически подход и ще се ускори преориентирането на търговските и дипломатическите връзки на Москва с подобни държави в Азия, Африка, Централна и Южна Америка.
Предвижда се "дългосрочна многоаспектна конфронтация" на Русия със Запада, както и засилване на връзките с Китай, най-вече във формат Шанхайската организация за сътрудничество, БРИКС и ООН.
Още: Дори "приятелските" страни не искат да инвестират в Русия
Черно море, Западните Балкани, Молдова и Грузия са заплашени
Има рискове за Черноморския регион, гласи още докладът. "Русия разширява обхвата на зоните, в които налага ограничения на свободата на корабоплаване. Това води до засилване на фокуса на Алианса върху региона, необходимостта от увеличаване на съюзното присъствие и повишаване на устойчивостта и отбранителните способности на партньорите", пише в доклада.
Молдова и Грузия също са посочени като рискови зони. Припомняме, че миналата година Руската федерация не успя да попречи на преизбирането на проевропейския молдовски президент Мая Санду. Въпреки данните за масово купуване на гласове от страна на Москва, особено в Гагаузия и Приднестровието, режимът на Путин не съумя да постави бариера и пред желанието на молдовците страната им да влезе в Европейския съюз: Референдумът за ЕС в Молдова: Путин се скъса да купува гласове, но го биха с гол след 90-тата минута.
Що се отнася до Грузия, то там Кремъл успя да елиминира всякаква съпротива чрез проруската партия "Грузинска мечта", спечелила пълно мнозинство в парламента и инсталирала свой президент, непризнат от Европейския съюз. Масовите протести на граждани, активисти и журналисти там се превърнаха в ежедневие след спирането на евроинтеграцията и приемането на спорни закони за "чуждестранните агенти" и против ЛГБТ-общността: ЕП: Властите в Грузия нямат легитимност, нужни са санкции срещу тях и нови избори.
“Независимо от загубата на влияние, Русия разглежда постсъветското пространство като буфер със Запада. Затова дългосрочни цели на Руската федерация ще бъдат възпрепятстване не само на евроатлантическата интеграция на Украйна, но и нейното съществуване като самостоятелен субект в международно признатите граници. Съществува опасност подобен подход да бъде приложен в отношенията с Молдова и Грузия. Промените в баланса на силите в региона и руската агресия създават условия за разпалване и на други замразени конфликти“, пише в националната ни стратегия за отбрана.
Още: След телефонен разговор: Вучич се похвали, че Путин го пази от цветни революции
Снимка: Getty Images
"Нерешените проблеми между страните в региона на Западните Балкани допринасят за възход на национализма и крайния популизъм и създават условия за рязко влошаване на средата на сигурност. Процесите се стимулират от външни за региона фактори (Русия, Китай, страни от Арабския свят), които имат интерес от запазване на перманентна нестабилност на Балканите с оглед реализиране на собствени цели", гласи документът.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте също наблегна на опасността в Босна и Херцеговина и се закани, че Атлантическият съюз няма да позволи "вакуум в сигурността":
Още: Ескалация: Европейският съюз изпраща подкрепления в Босна
🔴NATO Stands Firm on Bosnia's Stability – Rutte
— NEXTA (@nexta_tv) March 10, 2025
NATO will not let "hard-won peace be jeopardized" Dutch PM Mark Rutte assured Bosnia and Herzegovina, reaffirming support for its sovereignty and Euro-Atlantic path.
Three decades after the Dayton Agreement, NATO remains… pic.twitter.com/Bg5SMUkNdT
НАТО и ЕС са гарант за защитата ни
Според документа гарант за ефективната защита на националните интереси и сигурност са НАТО и Европейския съюз. "НАТО се разглежда като основен гарант на трансатлантическата сигурност, с акцент върху разширяване на неговата глобална роля при формиране на международната среда на сигурност. Геополитическите промени и възходът на Китай налагат пренасочване на усилията в Азиатско-тихоокеанския регион. Особена значимост придобива взаимодействието със стратегическите партньори Австралия, Япония и Република Корея, насочено към повишаване на отбранителните способности в противодействие на нарастващото влияние на Пекин и развитието на ядрената и на ракетната програма на КНДР (Северна Корея - бел. ред.)", гласи стратегията.
Още: В предложената от Макрон ядрена защита на Европа Русия видя "заплаха"
"Състоянието на ЕС е важен фактор за сигурността в Европа. Повишаването на центробежните сили в Съюза под влияние на редица външни фактори и вътрешни социални и политически колебания в страните членки влияе негативно върху способността на ЕС за международно влияние и непосредствено участие в решаването на глобални проблеми. В страните членки нараства обществената подкрепа за популистки, несистемни и крайни политически формации поради разочарование от липсата на ефективни мерки за справяне с дългосрочните проблеми като миграция, икономически дисбаланс, междукултурен антагонизъм, прерастващ понякога в ксенофобия и тероризъм. Утвърждаването на популисткия дневен ред се подхранва от руската пропаганда и дезинформация, насочена към изостряне на вече съществуващи или създаване на нови разделителни линии в демократичните общества. Очаква се да продължат кибератаките срещу критичната инфраструктура на страните от ЕС и НАТО, в съчетание с други хибридни действия, мащабни дезинформационни кампании и опити за провокиране на социално недоволство, терористични актове, диверсии и саботажи", пише в доклада.
Още: FT: Русия е подготвила флота си за ядрен удар по Европа - България също е мишена (КАРТА)
Други предизвикателства за НАТО и за България са: тероризмът; негативните промени в стратегическата среда на сигурност в Близкия изток и Северна Африка; повишените рискове за енергийната сигурност и критичната инфраструктура; възникването на противоречия между съюзниците в НАТО, засягащи единството на евроатлантическото пространство; влиянието на климатичните промени; миграционният натиск, гласи стратегията.
В документа се споменава и ролята на резерва за сигурността - посочва се, че са нужни ефективни форми за военна подготовка на доброволен принцип. Като акцент е посочено и адаптиране на нормативната уредба, уреждаща задължителна подготовка на запаса в мирно време.
Още: Германия връща военната служба? Отваря армията и за войници без германски паспорти
Хоризонтът на Националната отбранителна стратегия е 10 години. Тя е отворен документ, като нейният преглед и актуализация ще се инициира при необходимост, продиктувана от съществена промяна в средата на сигурност, както и от актуализация на Стратегията за национална сигурност на Република България.
Източник: Министерски съвет
