За 5 години бежанците, които през 2015 година пристигнаха в Европа, могат да върнат почти в двоен размер изхарчените за тях пари.
Това се твърди в едно от първите задълбочени проучвания какво влияние ще окажат мигрантите върху европейската икономика.
Според анализа бежанците ще допринесат за отриване на повече работни места, ще се увеличи търсенето на услуги и продукти, както и ще се запълнят дупките по отношението на работната ръка на Стария континент.
В същото време техните заплати ще подпомогнат пенсионната система и обществените финанси, смята Филип Легрен, бивш икономически съветник на председателя на Европейската комисия.
Вероятността бежанците да повлияят за намаляване на заплатите и увеличаване на безработицата сред местните работници е малка, твърди още Легерн, позовавайки се на изследвания на иконимисти.
Икономическият съветник на председателя на ЕК е изчислил, че докато приемането на толкова много бежанци ще доведе до увеличаване на държавния дълг с почти 69 милиарда евро между 2015 и 2020 година, по време на същия период бежанците ще допринесат занарастване на БВП със 126,6 милиарда евро – съотношение почти две към едно, посочва Guardian.
Ако се инвестира едно евро за приемане на бежанци, в рамките на пет години страните могат да спечелят две евро като икономически ползи, се заключава в изследването Refugees Work: A Humanitarian Investment That Yields Economic Dividends на неправителствената организация Tent Foundation, която помага на хора без дом.
Легрен се надява докладът да обори мита, че бежанците ще донесат само икономически проблеми на западното общество, пише още Topnovini.bg.
Припомняме, че вчера (17.05.2016 г.) стана ясно, че почти 80% от имигрантите в Гърция, които са се включили в програмата на ЕС за разпределянето им из държавите от Съюза, са се отказали от нея, след като са научили, че ще ги преместят в България.
Това е масово явление за страните от Източна Европа и има отказали се дори от преместване във Франция, посочва Financial Times.
Но случаят с България е най-сериозен - от 47 души, които София е обявила до миналата седмица, че е готова да приеме, 36 са се отказали, щом научили къде ще бъдат настанени в ЕС. Други 7 просто не са се явили и така в крайна сметка през българската граница са били прехвърлени само четирима, съобщават представители на гръцкото правителство.
Сходна е ситуацията и с Румъния - от 67 места, обявени от Букурещ досега, 32 души са се отказали от автоматичното разпределение или са изчезнали някъде в Гърция. За Естония са се съгласили 8 от 27 души. Дори за Франция от 388 одобрени за преместване са се отказали 26 имигранти, предаде тогава Cross.
Според представител на ООН основната причина, изглежда, са опасенията на чужденците, че ги преместват в страна, която е далеч от роднините и приятелите им. След като напуснат програмата на ЕС за преместване, те веднага сменят адресите и мобилните си телефони и властите не могат да ги открият.
